Стършелът въздъхна и примирено вдигна рамене.
— Подчинявам се, синьора, само че при едно условие. Вие ми отнемате възможността да се посмея сега, но следния път ще ми разрешите. Когато негово преосвещенство, @непорочният кардинал, пристигне във Флоренция, вие и вашият комитет не трябва да ми пречите да злословя, колкото ми е угодно. Това е мое задължение.
Той говореше някак небрежно и студено, вадеше хризантеми от вазата и гледаше прозрачните им листенца срещу светлината.
„Как трепери ръката му — помисли Джема, като видя. че цветята се люлеят. — Навярно пие!“
— По-добре е да поговорите с другите членове на комитета по този въпрос — каза тя и стана. — Не знам какво ще бъде тяхното мнение.
— А вашето?
Той също беше станал и като се опря на масата, притисна цветята до лицето си.
Джема се колебаеше. Въпросът я смути, той събуждаше стари и тежки спомени.
— Аз… не знам — каза тя най-после. — Преди много години съм чувала нещо за монсиньор Монтанели. Тогава той беше само каноник и ректор на духовна семинария в провинцията, където живеех като момиче. За него ми разказваше често един човек… който го познаваше отблизо. Не съм чувала нищо лошо за Монтанели. Вярвам, че поне тогава той наистина е бил забележителен човек. Но това беше много отдавна и може би се е променил. Безотговорната власт разваля много хора. Стършелът вдигна главата си над цветята и погледна Джема съсредоточено.
— Във всеки случай — каза той, — ако монсиньор Монтанели не е подлец, той е оръдие в ръцете на подлеци. А за мен и за моите приятели отвъд границата това е все едно. Камъкът, който лежи насред пътя, може да има най-добри намерения, но той трябва да бъде изритан оттам… Позволете ми, синьора!
Той позвъни, отиде до вратата, като накуцваше, и я отвори.
— Много мило беше от ваша страна, че дойдохте, синьора. Да изпратя ли за карета? Не? Тогава — довиждане! Бианка, отвори входната врата, моля ти се.
Джема излезе на улицата замислена. „Моите приятели отвъд границата…“ Кои са те? И как смята той да изрита камъка от пътя? Ако мисли да направи това само със своите сатири, защо, когато говореше, очите му светеха така заплашително?
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Монсиньор Монтанели пристигна във Флоренция в началото на октомври. Неговото посещение развълнува целия град. Той беше известен проповедник и представител на новото течение в католическата църква. Хората с нетърпение очакваха да чуят неговото тълкуване на „новата доктрина“, проповедта му за мир и любов, която трябваше да излекува скърбите на Италия. Назначаването на кардинал Гици за държавен секретар на Ватикана вместо омразния на всички Ламбручини повдигна още повече общото въодушевление. А именно Монтанели бе човекът, който можеше да поддържа това настроение.
Безукорната строгост на живота му беше достатъчно рядко явление между висшите сановници на римската църква, за да не привлече вниманието на хората, които бяха свикнали да смятат изнудването, подкупите и недостойните интриги почти неразривно свързани с кариерата на духовниците. Оснен това Монтанели действително беше талантлив проповедник; хубавият глас и личният чар можеха да му осигурят успех винаги и навсякъде.
Грасини, както обикновено, полагаше всички усилия да доведе новопристигналата знаменитост в своя дом. Но това не беше толкова лесно. Монтанели отговаряше на всички покани с учтив, но ясен отказ, извиняваше се с разклатеното си здраве и своята заетост, като казваше, че няма нито сили, нито свободно време да се явява в обществото.
— Какви всеядни животни са съпрузите Грасини! — каза с презрение Мартини на Джема, като пресичаха площад „Синьориа“ в една светла и студена неделна утрин. — Забелязахте ли с какъв поклон удостои той каляската на кардинала? За тях е все едно кой е човекът, стига за него да се говори. В живота си не съм срещал такива ловци на лъвове като тях. През август търчаха след Стършела, а сега — след Монтанели. Надявам се, че негово преосвещенство се чувствува поласкан от вниманието им, което вече е било оказано на цял рояк авантюристи.
Те бяха слушали проповедта на Монтанели в катедралата; грамадният храм беше така препълнен с посетители, че Мартини, като се боеше да не би Джема да получи отново главоболие, я беше убедил да излязат преди края на службата. Той използува слънчевата сутрин, първата след цяла седмица дъждове, като повод да й предложи една разходка до залесените хълмове край Сан Николо.