За Стършела остана последната дума. Той пусна малък памфлет, в който заявяваше, че е обезоръжен и победен от християнската кротост на Монтанели, че е готов да лее сълзи на помирение пред първия срешнат санфедкст. Аз дори имам желание — завършваше той — да прегърна моя анонимен противник. И ако читателите знаят, тъй както знаем негово преосвещенство и аз какво значи това и защо моят противник остана анонимен, те биха повярвали в моята искреност.
В края на ноември Стършелът съобщи на комитета че ще отиде за две седмици на почивка край морето. Той уж замина за Ливорно, но доктор Рикардо, който пристигна там наскоро и искаше да говори с него, напразно го търси из града. На пети декември в Папската област покрай цялата Апенинска верига избухнаха бурни политически демонстрации и мнозина взеха да се досещат защо бе хрумнало на Стършела да почива посред зима. Той се върна във Флоренция след потушаването на бунтовете. На Рикардо, когото срещна на улицата, гой каза любезно:
— Чух, че сте ме търсили в Ливорно, но аз останах в Пиза, Чудесен старинен град! Там можеш да се чувствуваш като в Аркадия.
Около Коледа той отиде на едно следобедно заседание на литературния комитет в дома на доктор Рикардо, близо до Порта ала Кроче2. Събранието беше многолюдно. Стършелът дойде с малко закъснение, поклони се, извини се усмихнато, но се оказа, че няма къде да седне. Рикардо стана да донесе стол от другата стая, но Стършелът го спря.
— Не се безпокойте — каза той, — тук ще ми бъде много удобно.
Той прекоси стаята, седна на прозореца, до който беше Джема, и опря глава на рамката. Когато я погледна с притворени очи и с неуловимата си загадъчна усмивка, напомняща портрет на Леонардо да Винчи. инстинктивното недоверие, което Джема изпитваше към този човек, се замени с непонятен страх.
Обсъждаше се въпросът за издаване на памфлет по повод глада, надвиснал над Тоскана. В него трябваше да се изложи становището на комитета и мерките, които той предлага срещу бедствието. Трудно бе да се вземе определено решение, защото в комитета, както обикновено, имаше противоречиви мнения. По-напредничавите, между които Джема. Мартини и Рикардо, бяха за настоятелен призив до правителството и обществото да се вземат незабавно необходимите мерки за подпомагане на селяните. По умерените, в чието число, разбира се, беше и Грасини, се бояха, че твърде настойчивият тон ще раздразни, вместо да убеди правителството.
— Хубаво е, господа, че искаме незабавно да се помогне на нуждаещите се — каза Грасини, като погледна спокойно иснизходително към разпалените радикали. — Повечето от вас имат и други желания, които едва ли ще се осъществят. Ако възприемем такъв тон, какъвто предлагате вие. твърд възможно е правителството да не вземе никакви мерки, докато не започне истински глад. Но ако накараме правителството
——
’ Аркадия — област в древна Гърция, възпята от античните поети като идиличен край на мирен овчарски живот. В по-късните литературни произведения е щастлива, приказна страна, далеч от тревогите и грижите на всекидневието. 2 2 Порта ала Кроче (итал.) — вероятно название на някои от старите входни врати на града.
проучи състоянието на реколтата, това ще бъде крачка напред. Гали, който седеше в ъгъла до камината, скочи, за да отговори на своя противник.
— Крачка напред — да, драги господине. Но ако ще има глад, той едва ли ще ни чака да вървим с такива крачки. Хората могат да измрат, без да дочакат нашата помощ.
— Интересно е да се знае — започна Закони, но няколко гласа го прекъснаха:
— По-високо! Не се чува!
— Как ще се чува, когато на улицата има такъв адски шум! — каза Гали сърдито, — Затворен ли е прозорецът, Рикардо? Дори себе си не чувам!
Джема се огледа.
— Да — каза тя, — прозорецът е затворен. Вън като че ли минава цирк или нещо подобно.
От улицата долитаха викове, смях, дрънкане на звънци и тропот, примесен с рева на ужасна духова музика и безмилостно думкане на барабан.
— Така ще бъде тези дни — каза Рикардо. — По Коледа винаги е шумно. Какво казвахте, Закони?
— Казвах, че е интересно да се знае какво мислят по този въпрос в Пиза и Ливорно. Навярно синьор Риварес ще може да ни каже, тъй като току-що се завърна оттам.
Стършелът не отговори. Той се бе загледал през прозореца и очевидно не чу въпроса.
— Синьор Риварес! — каза Джема.
Тя бе седнала най-близо до него. Но тъй като Риварес продължаваше да мълчи, тя се наведе и докосна ръката му. Той се обърна бавно и Джема трепна, като видя страшната неподвижност на лицето му. За миг й се стори, че гледа лицето на мъртвец. После устните му се раздвижиха някак странно и безжизнено.