— Да — прошепна Стършелът, — цирк.
Първото й инстинктивно желание бе да го скрие от любопитните погледи на другите. Без да знае какво му е, тя разбра, че го е завладяла всецяло някаква страшна мисъл или халюцинация и че в този момент той е напълно в нейна власт. Джема бързо застана пред него и отвори прозореца, като че ли искаше да погледне навън. Никой освен нея не видя лицето му. По улицата минаваше пътуващ цирк с клоуни, възседнали магарета, и арлекини1 в пъстри костюми. Празничната тълпа от маскирани се смееше и блъскаше, разменяше си шеги и дъжд от серпантини с клоуните и подхвърляше пакетчета с бонбони към украсената с дрънкулки и пера каляска, в която седеше Коломбина2 — с изкуствени букли на челото си и с изкуствена усмивка на боядисаните си устни. След колесницата се точеше пъстра върволица от дечурлига, просяци, премятащи се акробати и амбулантни търговци. Те се блъскаха, удряха и ръкопляскаха на някого, когото Джема отначало не можа да види сред разлюляната тълпа. Но след миг тя забеляза, че предмет на вниманието е едно джудже — гърбаво и грозно, облечено като шут, с книжна шапка и звънчета. То очевидно беше от трупата и забавляваше тълпата с отвратителни гримаси и кривене.
— Какво става там? — попита Рикардо, като се приближи до прозореца. — Изглежда, че ви е твърде интересно.
Той беше малко учуден, че заставят целия комитет да ги чака заради някакви пътуващи артисти. Джема се обърна.
— Няма нищо интересно — каза тя. — Цирк. Но вдигат такъв шум, че помислих да не би да има нещо друго.
Джема се бе опряла на прозореца и изведнъж почувствува как студените пръсти на Стършела стиснаха силно ръката й.
— Благодаря ви — каза той тихо, затвори прозореца и седна отново на мястото си. — Извинете ме, че ви прекъснах, господа. Загледах се в цирка. М-много ккрасиво зрелище! — добави той весело.
— Закони ви питаше нещо — каза Мартини рязко.
Поведението на Стършела му се струваше неуместно нахалство и му бе неприятно, че Джема нетактично последва примера му. Това не й беше присъщо.
Стършелът заяви, че не знае нищо за настроението в Пиза, тъй като е бил там „само на почивка“. И веднага се впусна в разпалени разсъждения — първо, за изгледите на реколтата, после, по въпроса за памфлета, докато умори всички с порой
——
1 Арлекин — влюбен .слуга, хитрец, главен герой в народния италиански театър.
2 Коломбина — весела прислужничка, в която е влюбен Арлекин.
от приказки и заекване. Звукът на собствения му глас като че ли му доставяше някакво болезнено удоволствие.
Когато събранието свърши и членовете на комитета станаха да си отиват, Рикардо се приближи до Мартини.
— Ще останете ли да вечеряме заедно? Фабрици и Закони вече обещаха.
— Благодаря, ще отида да изпратя синьора Бола.
— Вие наистина ли се боите, че не мога да си отида сама? — попита Джема, като стана и наметна шала си. — Разбира се, че ще остане, доктор Рикардо. Хубаво е да се поразвлече. Той съвсем рядко излиза.
— Ако разрешите, ще ви изпратя аз — намеси се Стършелът. — Отивам в същата посока.
— Ако наистина ви е на път…
— Вие, Риварес, няма ли да имате време да се отбиете насам по-късно вечерта? — запита Рикардо, като им отваряше вратата.
Стършелът го погледна през рамото си и се засмя.
— Аз, драги приятелю? Аз ще отида на цирк!
— Какъв чудак! И каква е тази негова страст към клоуните? — каза Рикардо, когато се върна при гостите си.
— Предполагам, от колегиалност — обади се Мартини. — Той самият е истински клоун.
— Да беше само туй, добре! — намеси се сериозно Фабрици.
— Ако е клоун, той е твърде опасен клоун!
— В какъв смисъл опасен?
— Не ми харесват тайнствените увеселителни пътешествия, които обича да прави. Това беше третото поред и аз изобщо не вярвам, че е бил в Пиза.
— Струва ми се, вече за никого не е тайна, че той ходи в планините — каза Закони. — Той дори не се старае особено да отрича връзките си с контрабандистите от Савиньо. Естествено е да използува приятелството им, за да прехвърля своите памфлети в Папската област.
— Точно по този въпрос исках да поговоря с вас — каза Рикардо. — Мисля, че ще бъде най-добре, ако помолим Риварес да се заеме и с нашата контрабанда. Според мене печатницата в Пистоя не работи както трябва, а прехвърлянето на позиви през границата винаги по един и същ начин — в пури, е съвсем примитивно.
— Досега този начин беше много подходящ — възрази Мартини упорито.
Беше му омръзнало вече да слуша как Гали и Рикардо постоянно сочат Стършела за пример. Самият Мартини смяташе, че работите вървяха достатъчно добре и преди появата на този „превзет авантюрист“, който искаше да поучава всички.