— Досега е бил подходящ, защото не сме имали друга възможност. Но вие знаете, че станаха много арести и конфискации. Струва ми се, че ако Риварес се заеме с това, ще имаме по-рядко такива неприятности.
— Защо мислите така?
— Първо, защото контрабандистите гледат на нас като на чужди хора или може би като на дойна крава, докато Риварес им е личен приятел, ако не и водач, на когото те вярват. Можете да бъдете сигурни, че всеки контрабандист в Апенините на драго сърце ще направи за един участник в савиньонското въстание това, което никога няма да направи за нас. И второ, едва ли някой от нас познава планините като Риварес. Не забравяйте, че той се е крил там и знае всички контрабандистки пътеки. Нито един контрабандист няма да посмее да го излъже, дори и да иска, а и да се опита — няма да успее.
— И тъй, какво предлагате вие — да му поверим цялата работа около доставянето на нашата литература от другата страна — разпределение, адреси, скривалища и всичко — или да го помолим само да се заеме с прехвърлянето й през границата. .
— Предполагам, че той знае всичките наши адреси и скривалища и още много други. Едва ли можем да го научим нещо в това отношение. Колкото за разпределението — ще решите вие. Според мене важният въпрос е именно прехвърлянето през границата. Сравнително лесно е разпространението на литературата, след като веднъж пристигне в Болоня.
— Лично аз — каза Мартини — съм против този план. Преди всичко приказките за ловкостта на Стършела са само едно предположение. Всъщност никой от нас не е видял как се справя той с такава работа и никой не знае дали може да запази разума си в опасен момент.
— В това можете да не се съмнявате! — обади се Рикардо. — Историята на савиньонското въстание доказва, че той не губи самообладание.
— Освен това — продължи Мартини — аз не съм склонен от малкото, което знам за Риварес досега, да му доверим всичките си тайни. Изглежда ми твърде лекомислен и театрален. Да се повери цялата контрабандна работа на партията в ръцете на един човек е сериозно нещо. Вие какво мислите, Фабрици?
— Ако ставаше дума само за вашите възражения, Мартини — отговори професорът, — аз бих ги отхвърлил, тъй като Риварес действително притежава всички качества, за които говори Рикардо. Аз не се съмнявам в неговата смелост, честност и самообладание. Имаме достатъчно доказателства и за това, че познава планините и планинците. Но има нещо друго. Не съм уверен, че той ходи в планините само за да прехвърля своите памфлети. Почнах да се съмнявам дали няма и друга цел. Това, разбира се, трябва да остане между нас, тъй като е само едно подозрение. Струва ми се, че е възможно той да има връзки с някои от планинските групи, и то с най-опасните от тях.
— Искате да кажете с „Червените пояси“?
— Не. С „Ножовете“.
— С „Ножовете“? Та това е малка нелегална група преди всичко от селяни, които нямат нито образование, нито политически опит.
— Такива бяха и въстаниците в Савиньо. Но те имаха няколко образовани водачи, а може и тази група да има. Не забравяйте, че повечето от членовете на терористичните групи в Романя са участници в савиньонското въстание, които видяха, че нямат сили да се борят срещу клерикалите открито чрез въстания и се отдадоха на убийства. Ръцете им не са достатъчно здрави, за да държат пушки, и те грабнаха ножове.
— Но защо смятате, че Риварес е свързан с тях?
— Не смятам, само подозирам. Във всеки случай мисля, че трябва да проучим всичко, преди да му поверим прехвърлянето на нашата литература през границата. Защото ако Риварес се заеме с двете работи едновременно, той може да навреди сериозно на партията — ще подкопае авторитета й, без да принесе полза. Но за това ще поговорим друг път. Сега искам да ви съобщя новините от Рим. Говори се, че ще бъде определена комисия, която да изготви проект за градското самоуправление.
ШЕСТА ГЛАВА
Джема и Стършелът вървяха мълчаливо край река Арно. Неговата трескава бъбривост сякаш беше пресъхнала. Той не бе проговорил, откакто излязоха от дома на Рикардо, и Джема искрено се радваше на мълчанието му. Тя винаги се чувствуваше стеснена в негово присъствие, а днес й бе особено неловко, защото странното му поведение на събранието я беше дълбоко смутило.
До двореца Уфици1 той внезапно спря и се обърна към Джема.
— Уморена ли сте?
— Не. Защо?
— Нито сте особено заета тази вечер?
— Не.
— Мога ли да ви помоля за нещо — иска ми се да се поразходим.