— А, това е същото, каквото ти имаш на рамото си. Удари ме един човек, който беше по-силен от мене.
— Много ли болеше?
— Не знам… не повече от много други неща. А ти сега трябва да спиш — толкова късно през нощта не се задават въпроси.
Момчето бе заспало пак, когато дойде каретата. Стършелът го взе на ръце, без да го събуди, и тръгна към стълбите.
— Днес вие бяхте за мене добър ангел — каза той на Джема, като се спря до вратата. — Но това, разбира се, няма да ни попречи в бъдеще да се караме, колкото ни е угодно.
— Нямам желание да се карам с никого.
— Но аз имам. Без кавги животът е непоносим. Добрата кавга е солта на земята. Тя е по-интересна дори от цирково представление!
Той се засмя тихо, като че ли на себе си, и тръгна надолу по стълбите със спящото дете в ръце.
СЕДМА ГЛАВА
Един ден през първата седмица на януари Мартини, който бе разпратил покани за ежемесечното събрание на литературния комитет, получи от Стършела лаконична, написана с молив записка: „Много съжалявам, не мога да дойда“. Това го ядоса малко, тъй като в поканата имаше забележка: „въпросът е важен“. Такова пренебрежително отношение му се стори почти дръзко. .Още повече че през деня се бяха получили три различни писма, които съдържаха лоши новини, а и вятърът духаше от изток1, така че Мартини се чувствуваше разстроен и раздразнен. Затова когато на събранието д-р Рикардо попита: „Риварес не е ли тук?“, той отговори твърде сърдито:
— Не. Той изглежда е зает с нещо по-интересно и не може или не иска да дойде.
— Наистина, Мартини — каза раздразнено Гали, — вие сте най-предубеденият човек във Флоренция. Щом някой не ви се нрави, всичко, което той върши, ви се струва лошо. Как може да дойде Риварес, когато е болен?
— Кой ви каза, че е болен?
— Нима не знаете? Той лежи вече четвърти ден.
— Какво му е?
— Не зная. Заради болестта си трябваше да отложи срещата, която ми беше определил за четвъртък. Когато наминах снощи, ми казаха, че е много болен и не може да приеме никого. Мислех, че Рикардо се е погрижил за него.
——
1 Вятърът духаше от изток — в Италия източният вятър идва от Африка и е сух, Дразнещ и наситен с прах.
— Аз не знаех. Още тази вечер ще се отбия и ще видя дали се нуждае от нещо.
На следната утрин Рикардо, съвсем бледен и уморен, влезе в малкия кабинет на Джема. Тя седеше до масата и монотонно диктуваше редове от цифри на Мартини, който с лупа в едната ръка и с тънко подострен молив в другата нанасяше едва забележими бележки върху страниците на една книга. Джема направи знак с ръка да се пази тишина. Рикардо знаеше, че когато човек пише шифър, не трябва да бъде смущаван, и седна на канапето зад Джема, като се прозяваше и с мъка държеше очите си отворени.
— 2, 4; 3, 7; 6, 1; 3, 5; 4, 1 — равномерно като машина звучеше гласът на Джема; — 8, 4; 7, 2; 5, 1; с това свършва изречението, Чезаре.
Тя отбеляза на листа с карфичка точно докъде е стигнала и се обърна:
— Добро утро, докторе. Колко отпаднал изглеждате! Да не сте болен?
— Нищо ми няма — само съм уморен. Прекарах една ужасна нощ с Риварес.
— С Риварес?
— Да. Бях при него цялата нощ, а сега трябва да отида при моите пациенти в болницата. Дойдох само да попитам дали не можете да се сетите за някого, който би се грижил за него през следните дни. Намира се в страшно състояние. Аз, разбира се, ще направя всичко, каквото мога. Но сега нямам време, а той не иска и да чуе за милосърдна сестра.
— Но какво му е?
— Струва ми се, че много неща са се събрали. Преди всичко…
— Преди всичко закусили ли сте?
— Да, благодаря ви. Риварес без съмнение не е добре с нервите си. Но главната причина за болестта му е една стара рана, която, по всичко личи, е била непростимо занемарена. Общо взето, здравето му е съвсем разнебитено. Предполага че по време на войната в Южна Америка — когато са го ранили, не са му оказали нужната помощ. Вероятно всичко било направено набързо и не съвсем грижливо. Той е щастлив че изобщо е останал жив. Но Риварес е предразположен към хроническо възпаление и всяка дреболия може да предизвика криза…
— Опасно ли е това?
— не. Главната опасност при такива случаи е, че пациентът може да стигне до отчаяние и да вземе арсеник.
— Значи има силни болки.
— Просто ужасни. Не знам как издържа. През нощта бях принуден да му дам опиум — мразя да прибягвам към това при нервно болни. Но трябваше някак да се спре болката.
— Струва ми се, че нервите му са разстроени.
— Много, но е извънредно волев. Снощи, преди да загуби съзнание от болки, самообладанието му беше учудващо. Но към края на нощта ми създаде големи грижи. И откога, мислите, че е в такова състояние? Цели пет нощи. А край него няма жива душа освен глупавата му хазяйка, която няма да се събуди, дори и да се срути къщата, а и каква полза, ако се събуди.