В тона й звучеше някакъв особен сърдит укор.
— Надявам се, че занапред няма да бъде толкова лошо — каза Мартини меко. — Доктор Рикардо ще се заеме сериозно с болестта му. Може би ще има по-чувствително подобрение. Във всеки случай той успява да облекчи болките му. Но друг път по-добре е да ни съобщавате веднага. Той щеше да страда много по-малко, ако се бяхме научили навреме. Лека нощ!
Мартини протегна ръката си, но Зита се отдръпна бързо.
— Не разбирам защо искате да се ръкувате с неговата метреса.
— Както обичате — промърмори смутено Мартини. Зита тропна с крак.
— Аз ви мразя! — извика тя и обърна към него горящите си като разпалени въглени очи. — Мразя всички ви! Идвате тук и му говорите за политика. И той ви позволява да седите при него цяла нощ и да му давате лекарства, за да не чувствува болки, а аз дори не смея да надникна през вратата! Какво е той за вас? Какво право имате да ми го отнемате? Аз ви мразя! Мразя ви! Мразя ви!
Тя избухна в неудържим плач, спусна се назад в градината и хлопна вратата под носа му.
„Боже мой — мислеше си Мартини, като се отдалечаваше по уличката, — това момиче е наистина влюбено в него! Странно, много странно…“
ОСМА ГЛАВА
Стършелът бързо възстановяваше силите си. Един подиробед през следната седмица Рикардо го намери облечен в турски халат, излегнат на канапето, да разговаря с Мартини и Гали. Той дори говореше, че ще слезе долу, но Рикардо само се засмя и попита дали не би желал вече да отиде на екскурзия през долината до Фиезоле.
— А за разнообразие бихте могли да направите посещение на семейство Грасини — прибави той заядливо. — Сигурен съм, че мадам ще бъде във възторг от вас особено сега, когато сте тъй бледен и интересен.
Стършелът направи трагичен жест с ръце.
— Господи! Аз пък и не съм се сетил за това! Тя ще ме вземе за един от италианските мъченици и ще ме обсипе с патриотични слова. Аз, разбира се, ще трябва да играя тази роля, да й разкажа, че са ме нарязали на парчета в едно подземие и после много лошо са ме зашили. Тя ще любопитствува да узнае точно какво съм изпитвал. Мислите ли, че няма да повярва, Рикардо? Залагам индийския си кинжал срещу спиртосаната тения във вашия кабинет, че тя ще глътне и най-голямата лъжа, която мога да измисля. Условието е изгодно и ви съветвам да приемете облога.
— Благодаря, нямам такава страст към смъртоносните оръжия, както вие.
— И тенията може да бъде смъртоносна като кинжала, но не е тъй красива.
— Само че, драги мой, аз нямам нужда от вашия кинжал, а от моята тения. Мартини, трябва да тръгвам. Вие ли ще имате грижата за този неспокоен пациент?
— Само до три часа. Гали и аз трябва да идем до Сан Миниато, а докато се върна, тук ще поседи синьора Бола.
— Синьора Бола! — повтори Стършелът изумен. — Но, Мартини, това не може да бъде! Няма да допусна една дама да се занимава с мене и с моите болести. И къде ще я поканя? Тук няма да й бъде приятно.
— Откога започнахте да държите толкова за благоприличието? — засмя се Рикардо. — А синьора Бола, драги приятелю, е нашата главна милосърдна сестра. Тя е започнала да се грижи за болни още когато е носела къса рокличка и не съм срещал по-добра сестра. Нямало да й бъде приятно в тази стая! Та да не би да става дума за синьора Грасини! Щом синьора Бола ще бъде тук, няма нужда да й оставям никакви указания, Мартини. Охо, вече е два и половина. Трябва да бягам!
— Хайде, Риварес, вземете си лекарството, преди да дойде тя — каза Гали, като се приближи към него с чаша лекарство в ръка.
— По дяволите лекарството!
Както често се случва с оздравяващите, Стършелът сега беше много раздразнителен и създаваше доста неприятности на своите предани болногледачи.
— Защо ме тъпчете с всевъзможни ужасии, когато вече нямам болки?
— Само защото не желая да започнат отново. Или искате! да ви стане лошо, когато дойде синьора Бола, и да се наложи тя да ви дава опиум?
— Уважаеми господине, ако болките смятат да почнат, ще почнат. Това не е зъбобол, та да му действуват вашите глупави лекарства. От тях има толкова полза, колкото от детска играчкапомпа, когато има истински пожар. Но както и да е, предполагам, че трябва да ви се подчиня.
Той пое чашата с лявата си ръка и Гали, като видя ужасните белези, си спомни за предишната тема на разговор.
— Между другото — каза той, — кога получихте тези рани? През войната ли?
— Нали току-що ви разказах, че съм бил в тайно подземие…
— Да, този вариант е за синьора Грасини. Предполагам, че това са рани от Бразилската война1.
— Да, там пострадах малко, пострадах и при един лов из дивите места и още тук-таме.