— А, да, по време на научната експедиция. Можете да си закопчеете ризата, аз свърших вече. Там, изглежда, сте имали интересни преживявания.
— То се знае, не можете да живеете в дивите страни без разни приключения — каза Стършелът. — А както знаете, приключенията не винаги са приятни.
— Все пак не мога да си представя къде сте се очукали толкова, освен ако в някое от приключенията са участвували и диви зверове. От какво са тези белези на лявата ви ръка например?
— А, това стана при един лов на пуми. Знаете, аз стрелях… На вратата се почука.
— Подредена ли е стаята, Мартини? Да? Тогава отворете вратата, моля ви се. Вие сте извънредно добра, синьора! Извинявайте, че не мога да стана.
— И няма защо да ставате. Не съм гостенка. Дойдох малко по-рано, Чезаре. Мислех, че навярно бързате да тръгнете.
— Мога да остана още четвърт час. Дайте си наметката, ще я оставя в другата стая. Да взема ли и кошницата?
— Внимавайте — там има пресни яйца. Кети ги донесе от Монте Оливерто тази сутрин. А ето и няколко рози за вас, синьор Риварес. Знам, че обичате цветята.
Тя седна до масата и като подряза дръжките на розите, започна да ги нарежда в една ваза.
— Е, Риварес — каза Гали, — разкажете ни до края за лова на пуми, тъкмо бяхте почнали.
— А, да! Гали ме питаше, синьора, за живота в Южна Америка и аз бях почнал да му разказвам как пострада лявата ми ръка. Това беше в Перу. Преследвахме една пума и се наложи да прегазим река, а когато се прицелих в животното,
——
1 Вероятно авторката има предвид републиканското въстание срещу португалските управници в Южна Бразилия, в което е участвувал Гарибалди.
пушката ми направи засечка — барутът се беше намокрил; Разбира се, пумата не пожела да почака, докато оправя оръжието — и това е резултатът.
— Приятно приключение, няма какво да се каже!
— Не беше толкова страшно! Имаше и хубаво, и лошо, разбира се, но изобщо животът там е чуден. Например ловът на змии…
Той продължи да бърбори, да разказва история след история ту за аржентинската война, ту за бразилската експедиция, за ловни подвизи, за срещи с диваци или със зверове. Гали, захласнат като дете, което слуша приказка, го прекъсваше всеки миг с въпросите си. Впечатлителен, както са обикновено неаполитанците, той обичаше всичко сензационно. Джема извади от кошницата плетивото си слушаше мълчаливо, без да вдига очи от бързо движещите пръсти. Мартини се мръщеше и току се въртеше неспокойно, начина, по който се разказваха тези случки, той намираше твърде много самохвалство и самодоволство. Въпреки неволното си възхищение от човека, който понасяше физическите болки с такова поразително мъжество — Мартини беше се убедил сам в това миналата седмица, — той дълбоко ненавиждаше Стършела — цялото му държание, всичките постъпки.
— Какъв славен живот! — въздъхна Гали с наивна завист. — Чудно ми е,че сте се решили да напуснете Бразилия След като познаваш тази страна, навярно всички други изглеждат много скучни!
— Мисля, че се чувствувах най-добре в Перу и Еквадор каза Стършелът. — Там е наистина прекрасно. Разбира се много е горещо, особено по крайбрежието на Еквадор, животът е доста суров. Но и най-силното въображение не може да си представи красотата на природата там.
— Вярвам — каза Гали, — че пълната свобода на живота в една дива страна би ме очаровала повече от каквато и да е природна красота. Там навярно можеш да почувствуваш своето лично, човешко достойнство така, както никога не можеш да го почувствуваш в нашите многолюдни градове.
— Да — отговори Стършелът, — това е…
Джема вдигна очи от плетивото си и го погледна. Изведнъж червенина обля лицето му и той спря да говори. Настъпи кратко мълчание.
— Да не би това да е нов пристъп? — попита разтревожен Гали.
— О, нищо ми няма благодарение на вашите лллекарства, които пппроклинах. Отивате ли си вече, Мартини?
— Да. Да вървим, Гали. Ще закъснеем. Джема ги изпрати и скоро се върна. Носеше чаша мляко с разбито яйце.
— Изпийте това, моля ви се — каза тя меко, но настойчиво и отново седна да плете.
Стършелът кротко се подчини.
Половин час никой от тях не проговори. Накрая Стършелът едва чуто каза:
— Синьора Бола!
Тя го погледна. Той късаше ресни от покривката на кушетката, без да повдигне очи.
— Вие не повярвахте, че онова, което разказвах преди малко, е истина — започна той.
— Ни най-малко не се съмнявах, че разказвате измислици — отговори тихо тя.
— Вие сте съвършено права. През всичкото време разправях измислици.
— И за войната?
— За всичко. Изобщо не съм участвувал в тази война. Колкото до експедицията, аз наистина имах няколко приключения и повечето от историите са верни, но не така стана раняването ми. Предполагам, че след като сте открили една Моя лъжа, мога да ви призная всичко.