— Но дори това е за предпочитане пред навика да слушаш и да се покоряваш.
— Не съм съгласна. Всички подобни навици са лоши и робски, а в този освен това има и свирепост. Разбира се, ако смятате, че целта на революционера е просто да изтръгне някои определени отстъпки от правителството, тогава тайната организация и ножът трябва да ви се струват най-подходящите оръжия, тъй като правителствата от нищо друго не се плашат толкова. Но ако мислите, както мисля аз, че да се принуди правителството да отстъпи в нещо още не е цел, а само средство за постигане на целта и че всъщност ние трябва да променим отношението на човек към човека, тогава трябва да пристъпите към работата по друг начин. Като научите простите хора да гледат кръв, няма да ги накарате да ценят по-високо човешкия живот.
— А религията?
— Не ви разбирам. Той се усмихна.
Според библейската приказка един човек измел къщата си, за да прогони дявола.
но дяволът се върнал отново със седем други дяволи и се настанил в почистената къща.
— Струва ми се, че ние виждаме корена на злото на различни места. Вие го търсите в недооценяване стойността на човешкия живот.
— По-скоро в светостта на човека.
— Кажете го, както искате. За мене основната причина за объркването и грешките ни се крие в болестта на ума, наречена религия.
— Имате ли предвид определена религия?
— Не, това е само въпрос на външни признаци. Болестта всъщност е в състоянието на ума — в неестественото желание да си създадеш идол и да му се покланяш, да коленичиш пред него и да го боготвориш. Малко значение има дали това нещо е Исус, Буда или дървото тамтам1. Вие, разбира се, не сте съгласна с мене. Може да сте атеист, агностик или каквото и да е друго, но аз от пет ярда ще усетя религиозното ви предразположение. Но няма смисъл да спорим върху това. Вие обаче грешите, като мислите, че аз виждам в употребата на ножа просто средство за отстраняване на неудобни лица. Да, средство, и според мене най-доброто, само че за подкопаване престижа на църквата и още, за да се научат хората да гледат на духовниците като на обикновени гадини.
— И като постигнете това, като пробудите зверското у човека и го обърнете срещу църквата, тогава…
— Тогава ще съм извършил работата, в която е смисълът на моя живот.
— За тази работа ли ми говорихте онзи ден?
— Да, именно за нея.
Джема потрепера и се обърна.
— Разочаровах ли ви? каза той, като я погледна усмихнат.
— Не, не точно разочарование, мисля, че… малко… се боя, от вас.
След миг тя го погледна и каза с обикновения си деловит тон:
— Това е безплоден разговор. Нашите гледища се различават твърде много. Колкото за мене, аз вярвам в
——
1 Дървото тамтам — свещено дърво за някои негърски племена.
пропагандата — пропаганда и пак пропаганда, а когато настъпи часът — открито въстание.
— Тогава нека се върнем към моя план. Той е във връзка с пропагандата и още повече с въстанието.
— Да?
— Както ви казах, много доброволци от Романя ще се присъединят към венецианците. Още не знаем кога ще избухне въстанието — може би не по-рано от есента или зимата. Но доброволците в Апенините трябва да бъдат въоръжени и готови да тръгнат към равнините, щом ги повикат. Заех се да им доставя оръжие и боеприпаси в Папската област…
— Почакайте за момент. Как можете да работите с тези хора? Всички революционери в Ломбардия и Венеция поддържат новия папа. Те ръка за ръка с прогресивното движение в църквата подкрепят либералните реформи. Как е възможно един непримирим антиклерикал като вас да се разбира с тях?
Стършелът вдигна рамене.
— Какво ме засяга, че те обичат да се забавляват с парцалени кукли, щом си вършат работата! Разбира се, папата ще бъде тяхно знаме. Но това не ме интересува, стига да върви подготовката на въстанието. Всяка пръчка е добра за кучето и всеки повик за борба може да вдигне народа на крак срещу австрийците.
— Какво искате аз да направя?
— Главно, да ми помогнете да прехвърлим оръжието през границата.
— Как бих могла?