ДЕСЕТА ГЛАВА
Към средата на февруари Стършелът отиде в Ливорно. Джема го беше свързала там с един млад англичанин, параходен агент с либерални възгледи, с когото тя и мъжът й се бяха запознали в Англия. Той беше правил вече няколко пъти малки услуги на флорентинските радикали — заемал им бе пари, за да посрещнат непредвидени разходи, разрешавал бе да използуват адреса на кантората му за партийни писма и пратки, Но това винаги ставаше с посредничеството на Джема, от приятелски чувства към нея! Следователно според партийната етика тя имаше право да използува тази връзка, както намери за добре. Но въпросът беше, дали сега ще могат да се възползуват от нея. Да получиш писма от Сицилия на адреса на един симпатизиращ приятел или да скриеш документи в касата на кантората му? беше едно, а да искаш от него да пренесе контрабанда през границата огнестрелно оръжие — съвсем друго. Джема почти не се надяваше, че той ще се съгласи.
— Все пак можете да се опитате — беше казала тя на Стършела, — но не вярвам да излезе нещо. Ако отидете при Бейли с моята препоръка и му поискате петстотин скуди1, не се съмнявам, че ще ви ги даде веднага, той е много щедър. Може би лесно ще се съгласи да ви услужи с паспорта си или да укрие в зимника си някой беглец. Но ако му заговорите за пушки, той навярно ще се втрещи и ще помисли, че и двамата сме се побъркали.
— Но може би ще ми даде някаква идея или ще ме запознае с един-двама матроси — беше й отговорил Стършелът. — Във всеки случай заслужава да се опита.
Един ден в края на месеца той се появи в кабинета й, облечен по-небрежно от обикновено, и по лицето му Джема разбра веднага, че носи добри новини.
— Е, най-после! Вече бях започнала да мисля, че нещо ви се е случило.
— Сметнах, че е по-безопасно да не ви пиша, а не можех да се върна по-рано.
— Сега ли пристигнахте?
— Да, идвам право от дилижанса. Отбих се да ви кажа, че работата се нареди.
— Нима искате да кажете, че Бейли се съгласи да помогне?
— Нещо повече, той поема цялата работа — опаковка, пренасяне — всичко. Пушките ще бъдат скрити в бали със стока и ще дойдат направо от Англия. Неговият съдружник и близък приятел, Уилямс, се съгласи да се погрижи за изпращането на оръжието от Саутхемптън, а Бейли ще го прекара през митницата в Ливорно. Затова се забавих толкова много. Уилямс тръгваше за Саутхемптън и аз го придружих до Генуа.
— За да поговорите по пътя върху подробностите?
— Да, когато не се чувствувах съвсем зле от морската болест.
— Нима сте лош моряк? — попита бързо тя, като си спомни как Артур беше страдал от морска болест, когато веднъж баща й ги заведе на разходка в морето.
— Едва ли ще се намери по-лош, макар че съм пътувал доста по море. Но все пак, докато товареха в Генуа, успяхме да поговорим. Мисля, че познавате Уилямс. Той е чуден, умен
——
1 кУди — италиански сребърни монети.
момък и заслужава пълно доверие; Бейли — също. Те двамата умеят да държат езика зад зъбите си.
— Все пак, струва ми се, че Бейли се излага на голяма опасност, като се заема с тази работа.
— Същото му казах и аз, но той само погледна мрачно и отговори: „Какво ви засяга това?“ Такъв отговор напълно му подхожда. Ако срещнех Бейли в Тимбукту1, щях да го спра и да му кажа: „Добро утро, англичанино“.
— Още не мога да проумея как успяхте да ги убедите! Особено Уилямс — на него аз съвсем не разчитах.
— Да, отначало той упорито се противопоставяше, но не от страх, а защото всичко това му се струвало „неделово“. Но не мина много време и успях да го склоня. Сега да пристъпим към подробностите.
Когато Стършелът стигна до квартирата си, слънцето беше залязло и цъфналата японска дюля, провиснала над градинския зид, изглеждаше черна при гаснещата светлина. Той откъсна няколко клонки и влезе в къщата. Като отвори вратата на кабинета, от стола в ъгъла скочи Зита и изтича към него.
— Феличе! Струваше ми се, че никога няма да се върнеш! Първата му мисъл беше да я попита строго какво търси в неговия кабинет. Но после си спомни, че не беше я виждал от три седмици, протегна ръка и каза някак сухо:
— Добър вечер, Зита. Как си?
Тя вдигна глава, като очакваше, че ще я целуне, но Стършелът мина край нея, сякаш не беше забелязал нищо, и взе една ваза, за да сложи клонките. В следния миг вратата се разтвори широко, в стаята влетя кучето и затанцува радостно около него, като лаеше и скимтеше от удоволствие. Той остави цветята и се наведе да погали кучето.
— Здравей, Шайтан! Как си, приятелю? Аз съм, дойдох си Дай си лапата като възпитано куче!