Гласът на Зита беше чудесен тази вечер. Мелодията се лееше от устните й силна и чиста, изпълнена със странна жажда за живот. Тя би пяла лошо италиански или славянски песни, а немски — още по-лошо. Но унгарски народни песни Зита пееше прекрасно.
Стършелът слушаше с разширени очи и полуотворена усТа — никога не беше я чувал да пее така хубаво. Като стигна До последния куплет на песента, гласът на Зита внезапно затрептя.
„Е, нищо! Повече загубиха…“
——
1 Мохач — град в Унгария.
Песента пресекна. Зита се разплака и скри лице в листата) на бръшляна. — Зита! Стършелът стана и взе китарата от ръката й.
— Какво има?
Тя се тресеше от плач и закриваше лицето си с ръце. Той докосна ръката й.
— Какво има, кажи ми — каза той нежно.
— Остави ме! — изхлипа тя и се отдръпна. — Остави ме! Стършелът се върна на мястото си и почака, докато тя се
успокои. Изведнъж той почувствува ръцете й около врата си. Зита бе коленичила до него.
— Феличе, не отивай! Не заминавай!
— За това ще поговорим после — каза той и внимателно се освободи от ръцете й. — Кажи ми първо какво те разстрои така. Страхуваш ли се от нещо?
Тя поклати глава мълчаливо.
— Оскърбих ли те с нещо?
— Не.
Зита сложи ръка на шията му.
— Тогава — какво?
— Ще те убият — прошепна тя най-после. — Онзи ден чух един от тези, които идват тук, да казва, че ще пострадаш, а когато те питам за това, ти винаги ми се смееш.
— Мое мило дете — каза Стършелът, след като помълча, учуден, — защо си си втълпила такава мисъл? Ти преувеличаваш опасността. Твърде е възможно някой ден да ме убият — това е обикновен край за революционера. Но няма, причини да се предполага, че ще ме убият тъкмо сега. Аз не рискувам повече от другите.
— От другите? Какво са за мене другите? Ако ме обичаше, ти нямаше да изчезваш така; не би ме оставял да лежа будна по цели нощи и да мисля не си ли арестуван или да сънувам, че си мъртъв, ако заспя. Ти се грижиш за това куче повече, отколкото за мене.
Стършелът стана бавно и отиде на другия край на терасата. Той не бе подготвен за такава сцена и не знаеше какво да отговори. Да, Джема имаше право. Животът му се бе заплел така, че трудно можеше да го разплете.
— Седни и нека поприказваме спокойно — каза той, като се върна отново при Зита. — Струва ми се, че между нас има недоразумение. Аз, разбира се, не бих се смял, ако знаех, че говориш сериозно. Опитай се да ми кажеш ясно какво те тревожи и ако наистина има недоразумение, ще се помъчим да го отстраним.
— Всичко е ясно. Виждам, че не даваш пет пари за мене.
— Мило дете, най-добре ще е да бъдем съвсем откровени един към друг. Винаги съм се старал да бъда честен в отношението си към тебе и мисля, че никога не съм те лъгал, колкото се отнася до…
— О, да, бил си достатъчно честен. Ти никога дори не си се опитвал да видиш в мене нещо повече от една проститутка, евтино украшение, което много други мъже са притежавали преди тебе…
— Престани, Зита! Не съм мислил така за нито едно живо същество.
— Ти никога не си ме обичал — настояваше мрачно тя.
— Да, никога не съм те обичал. Изслушай ме и не мисли лошо за мен.
— Кой каза, че мисля лошо за тебе. Аз…
— Почакай. Ето какво искам да ти кажа. Аз не вярвам в общоприетия морал и не го уважавам. За мен отношенията между мъжа и жената са само въпрос на личен вкус и предпочитание…
— И на пари — прекъсна го тя с горчив смях. Той трепна смутено.
— Това, разбира се, е грозната страна на въпроса. Но повярвай ми, ако предполагах, че съм ти неприятен, ако бях почувствувал, че изпитваш отвращение, никога не бих ти предложил пари, не бих се възползувал от положението ти, за да те склоня. Не съм се отнасял така с нито една жена в живота си, не съм излъгал нито една жена в чувствата си към нея. Вярвай ми, говоря ти истината.
Стършелът замълча, но тя не отговори.
— Мислех — продължи той че ако един мъж, сам в света, чувствува нужда от близостта на жена и намери такава жена, която му се харесва и на която не е противен, той има право да приема с благодарност, дружески удоволствието, което тя би желала да му достави, без да се обвързва по-тясно с нея. Аз не виждам нищо лошо в това, стига и двете страни да не допущат нечестност, оскърбление или измама. А въпросът, че преди да те срещна, си имала подобни отношения и с други мъже, изобщо не ме е занимавал. Просто мислех, че тази връзка ще бъде приятна и безобидна и за двама ни и че всеки от нас има правото да я прекрати, щом тя му омръзне. Ако съм сгрешил, ако ти си започнала да гледаш на нашите отношения не така, тогава… Той замълча отново.