— Тогава? — прошепна Зита, без да вдигне очи.
— Тогава съм постъпил лошо спрямо тебе и много съжалявам. Но не съм искал да направя това.
— „Не си искал“, „мислил си“… Феличе, от желязо ли c направен? Никога ли в живота си не си обичал жена, та не раз @бираш, че аз те обичам?
Той неочаквано потръпна от вълнение — — тъй отдавна никой не бе му казвал „аз те обичам“. В този миг Зита скочи и го прегърна.
— Феличе, да се махнем оттук! Да се махнем от тази проклета страна, от всички тези хора и тяхната политика! Какво общо имаме ние с тях? Да заминем, двамата ще бъдем щастливи. Да отидем в Южна Америка, където си живял.
Физическият ужас, който се породи у него по асоциация му върна самообладанието. Той свали ръцете й от раменете си и ги стисна силно.
— Зита! Помъчи се да разбереш какво ти казвам. Аз не те обичам. А и да те обичах, не бих тръгнал с тебе. Тук, в Италия аз имам работа, имам другари…
— И още някого, когото обичаш повече от мене! — извика тя с ярост. — О, аз бих могла да те убия! Ти не се интересуваш толкова от другарите си, а от… аз знам от кого!
— Мълчи! — каза той тихо. — Ти си развълнувана и си въобразяващ неверни неща.
— Предполагаш, че мисля за синьора Бола? Не, не се лъжа толкова лесно! С нея ти говориш само за политика и я обичаш толкова, колкото и мене. Аз мисля за кардинала! Стършелът се сепна, сякаш бяха стреляли по него.
— Кардинала? — повтори той механично.
— Кардинал Монтанели, който дойде да проповядва тук през есента. Мислиш, че не видях лицето ти, когато каляската му мина край вас? Ти беше бял като носната ми кърпа! Та ти и сега трепериш като лист само защото споменах името му!
Той се изправи.
— Не знаеш какво говориш — каза Стършелът много бавно и тихо. — Аз… мразя кардинала. Той е най-злият ми враг.
— Враг или не, ти го обичаш повече от всеки друг на света. Погледни ме в очите и ако можеш, кажи, че това не е истина.
Стършелът се обърна настрани и се загледа към градината. Зита го наблюдаваше крадешком, смутена от собствените си думи. В мълчанието му имаше нещо ужасяващо. Най-после тя пристъпи към него като изплашено дете и нерешително дръпна ръкава му. Стършелът се обърна.
— Истина е — каза той.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
— А не мога ли да се срещна с него някъде в планината? В Бризигела е опасно за мене.
— Всяка педя земя в Романя е опасна за тебе. Но точно сега в Бризигела е най-безопасно.
— Защо?
— Ще ти кажа след малко. Онзи човек със синия жакет не бива да вижда лицето ти — той е опасен… Да, страшна буря беше. Лозята много пострадаха, такова нещо не съм запомнил.
Стършелът простря ръце върху масата и отпусна главата си между тях като уморен или пиян човек. Току-що влезлият опасен посетител в син жакет се огледа бързо, но видя само Двама селяни, седнали да изпият бутилка вино и да поговорят За реколтата, и един сънлив планинец, склонил глава на масата. Това бе обикновена картина за кръчмите в малки селца като Маради и човекът със синия жакет очевидно сметна, че тук няма какво да се подслушва, защото изпи виното си на един дъх и се отправи към външното помещение. Там той се облегна на тезгяха и забъбра лениво с кръчмаря, като от време на време поглеждаше с едно око през отворената врата към масата, на която седяха тримата души. Двамата селяни продължаваха да пият виното си и да разсъждават на местно наречие за времето, а Стършелът хъркаше като човек с чиста съвест.
Най-после шпионинът, изглежда, реши, че в кръчмата няма нищо интересно и че е безполезно да си губи повече времето. Той се разплати, потътри се навън и тръгна бавно по тясната уличка. Стършелът се прозя, протегна се, вдигна глава и потърка очи с ръкава на ленената си риза.
— Доста сериозно следят тук — каза той, като извади джобното си ножче и си отряза едно парче от ръжения хляб на масата.
— Много ли ви безпокоят напоследък, Микеле?
— Повече от комарите през август. Нито за миг не ни оставят на мира. Където и да идеш, ще намериш шпионин. Дори и горе, в планината, където по-рано не смееха да ходят, сега се срещат групи от трима-четирима, нали, Джино? Затова наредихме да се видиш с Доминикино в града.
— Да, но защо в Бризигела? В крайграничните градове винаги има много шпиони.
— Точно сега Бризигела е най-удобното място — събрали са се богомолци от всички краища на страната.
— Че какво търсят там?
— Наблизо е пътят за Рим и мнозина от великденските богомолци се отбиват там, да чуят литургията.
— Не зззнаех, че в Бризигела има нещо особено.
— Кардиналът е там. Не помниш ли, че през декември бе отишъл да проповядва във Флоренция? Този е същия кардинал — Монтанели. Казват, че имал голям успех.