— Ние се радваме, че си пак между нас — каза докторът, — но радостта ни ще бъде още по-голяма, когато си заминеш. Тази работа е страшно опасна и самият аз бях против такъв план. Сигурен ли си, че нито едно от полицейските кучета не те забеляза тази сутрин на площада?
— Ззабелязаха ме, разбира се, но не ме пппознаха. Доминикино уреди всичко великолепно. Но къде е той? Не го виждам.
— Сега ще дойде. Значи всичко мина гладко? Получи ли благословията на кардинала?
— Благословията ли? Това е нищо — дочу се от вратата гласът на Доминикино. — Риварес, ти си пълен с изненади като баница на Заговезни. Какви още таланти се крият у тебе?
— За какво става дума? — попита лениво Стършелът, облегнал се на канапето с пура в уста. Той все още беше облечен в дрехите на богомолец, но беше свалил бялата си брада и перуката.
— Не предполагах, че си такъв актьор. По-добро изпълнение не съм видял никога в живота си. Негово преосвещенство едва не се разплака.
— Как стана това? Да чуем, Риварес.
Стършелът повдигна рамене. Тази вечер той беше неразговорчив и присъствуващите, като видяха, че няма да изтръгнат нищо от него, се обърнаха към Доминикино. Когато той им описа сцената на площада, един млад работник, който не бе участвувал в общия смях, рязко забеляза:
— Наистина умело изиграно. Но не виждам каква е ползата. от разиграването на цялата тази комедия.
— Каква ли? — намеси се Стършелът. — Сега аз мога свободно да се разхождам и да върша, каквото пожелая, и на никого няма да хрумне да ме заподозре в нещо. Утре целият град ще знае за случилото се и когато ме срещне някой от шпионите, ще си каже: „Това е смахнатият Диего, който изповяда греховете си на площада“. В това има не малка изгода.
— Така е. Но все пак работата може да се свърши и без подигравката с кардинала. Той е добър човек и не заслужава подобни шеги.
— И на мен самия се стори доста порядъчен човек — съгласи се безучастно Стършелът.
— Глупости, Сандро! Ние нямаме нужда от кардинали тук! — каза Доминикино. — Ако монсиньор Монтанели беше заел предложения му в Рим пост, Риварес нямаше да има възможност да го подиграе.
— Той не прие поста, защото не искаше да остави работата си тук.
— По-право, защото не искаше да бъде отровен от агентите на Ламбручинн. Няма никакво съмнение, че те му кроят нещо. Щом един кардинал, популярен като него, предпочита да остане в такова забравено от бога място, ние знаем какво се крие зад това, нали, Риварес?
Стършелът пускаше колелца дим.
— Може би работата е в ррразбитото и съкрушено сърце — забеляза той, като се облегна назад и следеше колелцата дим. — А сега да минем на въпроса, господа.
Започнаха да обсъждат подробно различните планове за прехвърляне и укриване на оръжието. Стършелът слушаше много внимателно, като от време на време правеше остри бележки по някои неточно изказване или неразумна идея. Когато разискванията свършиха, той направи няколко конкретни предложения, повечето от които се приеха без спор. С това събранието приключи. Решено бе, че докато се завърне благополучно в Тоскана, трябва да се избягват късните събрания, за да не привлекат вниманието на полицията. Малко след десет часа всички се разотидоха освен доктора, Стършела и Доминикино. Те останаха като членове на подкомитета за обсъждането на някои специални въпроси. Поведе се дълъг и разгорещен спор и най-после Доминикино погледна часовника.
— Единадесет и половина. Не бива да оставаме повече, защото нощната стража може да ни забележи.
— Кога минава? — попита Стършелът.
— Към дванадесет. Искам да се прибера в къщи, преди да е минала. Лека нощ, Джордано. Заедно ли ще вървим, Риварес?
— Не, мисля, че поотделно е по-безопасно. Ще се видим ли пак?
— Да, в Кастел Болониезе. Не знам още как ще бъда облечен, но нали помниш паролата. Ти, струва ми се, ще тръгнеш утре.
Стършелът слагаше внимателно брадата и перуката си пред огледалото.
— Утре заран с богомолците. А в други ден ще се разболея и ще остана в някоя овчарска колиба. Оттам ще поема направо през планината и ще пристигна преди тебе. Лека нощ.
Часовникът на катедралата биеше дванадесет, когато Стършелът надзърна в големия хамбар, даден за подслон на богомолците. На пода бяха налягали безредно хора, повечето от които силно хъркаха. Въздухът беше нетърпимо спарен и мръсен. Стършелът се отдръпна с погнуса. Излишно беше да се опитва да заспи. По-добре е да се поразходи и да потърси навес или купа сено, където щеше да бъде поне тихо и чисто.
Беше чудно хубава нощ. Голяма пълна луна грееше на тъмнолилавото небе. Стършелът скиташе безцелно из улиците и мислеше разстроен за случилото се тази сутрин. Сега той съжаляваше, че се бе съгласил с плана на Доминикино — да се срещнат в Бризигела. Ако още в самото начало бе заявил, че планът е опасен, щяха да определят друго място. Тогава щеше да се избегне този противен, жалък фарс с него и Монтанели.