Стършелът бавно изтърси пепелта от пурата си и продължи да пуши мълчаливо.
— Значи — не искате да ми отговорите?
— Не. Но мисля, че имам право да знам защо ми задавате такъв въпрос.
— Защо? Господи, нима не разбирате защо?
— А! — Стършелът остави пурата и погледна спокойно Мартини.
— Да — каза той бавно и тихо най-после, — аз я обичам. Само че не се безпокойте, нито мислете, че ще започна да й се обяснявам в любов. Аз ще…
Гласът му замря в странен тих шепот. Мартини се приближи.
— Вие ще?…
— Ще умра.
Стършелът гледаше пред себе си с такъв студен и неподвижен поглед, сякаш вече бе умрял. Когато заговори отново, гласът му бе необикновено равен и безжизнен.
— Не бива да я тревожите предварително — каза той, — но няма никаква вероятност да се спася. Работата е опасна за всекиго и тя знае това така добре, както и аз. Контрабандистите обаче ще направят всичко, което могат, за да не бъде заловена тя. Те са добри момчета, макар и малко грубовати. А на моята шия вече е метнато въжето и като премина границата, само ще стегна примката.
— Риварес, какво искате да кажете? То се знае, има опасност и особено за вас, разбирам това. Но вие сте минавали границата неведнъж и винаги успешно.
— Да, а този път ще пропадна.
— Но защо? Откъде знаете? Стършелът се усмихна тъжно.
— Спомняте ли си немската легенда за човека, който умрял, когато срещнал своя двойник? Не? Появил се пред него нощем в пусто място, кършейки ръце в отчаяние. Аз също срещнах моя двойник последния път, когато бях в планината. Премина ли пак границата, вече няма да се върна.
Мартини пристъпи към Стършела и сложи ръка върху облегалото на стола му.
— Слушайте, Риварес! Не разбирам нито дума от цялата тази метафизика, но разбирам едно: щом са ви обхванали такива мисли, вие не сте в състояние да заминете. Най-сигурният начин да се провалите е да тръгнете с убеждението, че ще се провалите. Вие трябва да сте болен или в някакво особено настроение, за да ви влязат такива бръмбари в главата. А защо да не ви заместя аз? Ще се справя, каквато и практическа работа да има, а вие можете да съобщите на вашите хора, да им обясните…
sadb
— И да позволя да убият вас вместо мене. Много хитро! — Едва ли ще ме убият. Там не ме познават така, както познават вас. Пък и да ме убият…
Той млъкна и Стършелът бавно вдигна към него въпросителен поглед. Мартини отпусна ръка.
— Аз вероятно няма да й липсвам така, както ще й липсвате вие — каза той с най-делови тон. — Още повече, Риварес, това е обществена работа и трябва да мислим за нейната целесъобразност — най-голяма полза за най-много хора. Вашата „пълна стойност“ — нали така казват икономистите? — е по-голяма от моята. Аз съм достатъчно умен да схвана това, макар че нямам основание да ви обичам особено. Вие сте по-голям човек от мене. Не съм сигурен дали сте по-добър, но вие имате повече качества и смъртта ви ще бъде по-голяма загуба, отколкото моята.
Той говореше така, като че ли разискваше на борсата курса на акциите. Стършелът го погледна разтреперан, сякаш му бе студено.
— Съветвате ме да чакам, докато гробът се отвори сам и ме погълне?
Ако ли трябва да умра,
като невеста ще посрещна мрака…1
— Слушайте, Мартини, ние с вас говорим глупости.
— Вие — безспорно — каза Мартини рязко.
— Да, но вие също. За бога, нека не се увличаме в романтични саможертви като Дон Карлос и маркиз Поза2. Ние живеем в деветнадесетия век и ако мое задължение е да умра, аз трябва да умра.
— Ако ли пък мое задължение е да живея, аз вероятно ще трябва да живея. Вие сте по-щастлив, Риварес.
— Да — съгласи се лаконично Стършелът, — аз съм бил винаги щастлив.
Те пушиха мълчаливо няколко минути, после заговориха по някои подробности около работата. Когато Джема дойде да ги повика за вечеря, нито лицата, нито държанието им
——
1 Шекспир — „Мяра за мяра“ — трето действие, първа сцена.
2 Дон Карлос и маркиз Поза, герои от Шилеровата трагедия, „Дон Карлос“.
издаваха колко необикновен разговор бяха водили. След. вечерята те обсъждаха планове и се уговаряха по разни въпроси до единадесет часа, когато Мартини стана и взе шапката си.
— Ще отида до нас да ви донеса моето наметало, Риварес. Мисля, че с него по-трудно ще ви познаят, отколкото с вашия лек костюм. Искам и да поразузная наоколо, за да сме сигурни, преди да тръгнем, че край къщата няма шпиони.
— Ще дойдете ли с мене до заставата?
— Да, с четири очи е по-сигурно, отколкото с две, в случай че някой ви следи. Към дванадесет ще се върна. Само да не тръгнете без мене! По-добре ще бъде да взема ключа, Джема, та да не будя никого, като позвъня.