— Дано си намериш, ама сега времената са тежки тъдява.
— В Корейка е още по-лошо, майчице. Не знам какво ще стане с нас, бедните хора.
— Ти самичък ли си дошъл?
— Не, с един другар. Ей го там, с червената риза. Паоло, Паоло!1
Като чу, че го викат, Микеле се отправи бавно към лавката с ръце в джобовете. Той можеше доста сполучливо да мине за корсиканец, макар че за да стане неузнаваем, си бе сложил червена перука. А Стършелът — той беше просто съвършен.
Те тръгнаха заедно по пазарния площад — Микеле свиреше през зъби, а Стършелът, приведен под тежестта на метнатия през рамото му вързоп, влачеше крака, за да
не личи толкова, че е куц. Те очакваха пратеник, на когото трябваше да предадат важни нареждания.
— Ето го Марконе на кон, до онзи ъгъл — прошепна изведнъж Микеле?
Стършелът с вързопа на рамо се затътри към ездача.
— Не ви ли е нужен косач, синьор? — попита той и допря ръка до извехтялата си шапка, а после прокара пръст по поводите.
Това беше условният знак и ездачът, който имаше вид на управител на имение, слезе от коня и метна поводите на врата му.
— За каква работа те бива, човече?
Стършелът мачкаше шапката си в ръце.
— Мога да кося, синьор, да подрязвам жив плет — започна той и продължи, без да променя гласа си: — В един часа през нощта пред входа на кръглата пещера. Нужни са два добри коня и една кола. Аз ще чакам в пещерата… Мога и да копая, синьор, и…
— Е, добре, на мене ми трябва косач. Работил ли си и по-рано тъдява?
— Да, синьор, веднъж. Имай предвид, че трябва да си добре въоръжен. Може да срещнем конен отряд. Не минавай по горската пътека; от другата страна е по-безопасно. Ако срещнеш шпионин, не влизай в спор — стреляй веднага… Много ще се радвам, ако ме вземете на работа, синьор.
— Не се съмнявам, само че ми трябва опитен косач. Нямам дребни пари днес, дядо.
До тях се бе приближил един много окъсан просяк и скимтеше жално и монотонно:
— в името на пресветата дева смилете се над бедния старец… Махайте се веднага оттук, иде конен отряд… в името на пресветата царица небесна, дева непорочна… Тебе търсят Рйварес, ще бъдат тук след две минути… Да ви наградят светците… трябва да бягате бързо, на всеки ъгъл има шпиони, не можете да се измъкнете незабелязано.
и мАрконе пъхна поводите в ръцете на Стършела.
— Бързай! Карай до моста, пусни коня и се скрий в дола.
Ние всички сме тук, ще ги задържим десетина минути.
— Не, не искам да ви заловят. Съберете се всички заедно и след мене стреляйте поред. Придвижвайте се към конете, те са завързани до стълбите на двореца и пригответе ножовете си. Ще отстъпваме с бой, а като хвърля шапката си на земята, прережете поводите и всеки да се метне на най-близкия кон. Така можем всички да стигнем до гората.
Те говореха тъй тихо, та дори и най-близко стоящите не подозираха, че става дума за нещо по-опасно от сенокоса.
Марконе взе поводите на своята кобила и я поведе към завързаните коне, до него тътреше крака Стършелът, а просякът ги следваше с протегната ръка и не преставаше да хленчи. Приближи се, подсвирквайки си, и Микеле. Просякът го бе предупредил мимоходом, а той предаде съобщението на трима селяни, които ядяха лук под едно дърво. Селяните веднага станаха и го последваха. Така, преди да привлекат нечие внимание, седмината застанаха до стъпалата на двореца. Всеки бе сложил ръка на скрития си пистолет, а конете бяха завързани съвсем наблизо.
— Не се издавайте, преди да ви направя знак — каза Стършелът тихо, но ясно. — Може да не ни познаят. След като аз дам изстрел, започнете да стреляте поред и вие. Не се целете в хората, а в краката на конете — тогава няма да могат да ни преследват. Докато гърмят трима, останалите трима да зареждат пистолетите си отново. Ако някой застане между вас и конете — убийте го. Аз си избирам шарения кон. Хвърля ли шапката си, всеки да гледа себе си и за нищо не спирайте;
— Идат — каза Микеле.
Стършелът се обърна с израз на наивно и глупаво учудване, а хората изведнъж престанаха да се пазарят.
Петнадесет въоръжени конника бавно излязоха на пазарния площад. Те едва си пробиваха път между тълпата и ако по всички ъгли на площада нямаше шпиони, седемте конспиратори можеха спокойно да се измъкнат, докато вниманието на всички бе съсредоточено върху войниците. Микеле се приближи до Стършела. — — Не можем ли да избягаме сега?
— Не, заобиколени сме от шпиони, а един от тях ме позна. Той току-що изпрати да съобщят на капитана къде съм.
Единствената ни възможност е да стреляме в краката на конете.
— Кой е шпионинът?
— Първият, по когото ще стрелям. Готови ли сте всички? Вече си проправиха пътека и ще ни връхлетят.