— Виждали ли сте го? — попита Мартини, като спря за миг да се разхожда.
— Не, трябваше да се срещнем тук на следната сутрин.
— Да, спомням си. Къде е той?
— В крепостта, под строга охрана и както се говори, в окови.
Мартини вдигна рамене.
— Това няма никакво значение. Една пила е достатъчна, за да се освободи от всякакви окови. Стига само да не е ранен…
— Изглежда, че е бил леко ранен, но точно колко — не знам. По-добре е да ви разкаже всичко сам Микеле. Той е присъствувал при арестуването.
— А как не са задържали и него? Нима той е избягал и изоставил Риварес?
——
1 „Меланхолия“ — една от най-известните гравюри на немския художник Албрехт Дюрер (1471–1528).
— Той няма вина — сражавал се е, докато изобщо е било възможно, и изпълнил най-точно дадените нареждания. Впрочем и другите също. Единственият, който, изглежда, е забравил нарежданията или е сбъркал някак в последния миг, е самият Риварес. Изобщо тук има нещо необяснимо. Почакайте малко, ще извикам Микеле.
Джема излезе от стаята и се върна скоро с Микеле и един широкоплещест планинец.
— Това е Марконе — каза тя. — Чували сте за него — един от контрабандистите. Той току-що пристигна и вероятно ще може да ни каже нещо повече. Микеле, това е Чезаре Мартини, за когото ви говорих. Ще му разкажете ли какво се случи? Каквото сте видели.
Микеле разказа накратко за престрелката с отряда.
— Не мога да разбера как се случи това — завърши той. — Никой от нас не би го оставил, ако предполагахме, че ще го заловят. Но нарежданията му бяха съвсем ясни и когато хвърли шапката си на земята, на никого от нас не хрумна, че ще чака да го заобиколят. Той беше съвсем близо до коня си, видях го как преряза поводите и преди да се качи на седлото, само му подадох зареден пистолет. Единственото, което мога да предположа, е, че поради хромотата си не е улучил стремето, когато се е мъчил да възседне коня. Но дори и да е така, той би могъл да стреля.
— Не беше така — намеси се Марконе. — Той и не се опита да възседне коня. Аз потеглих последен, защото кобилата ми се изплаши от стрелбата, и се огледах да видя дали той е в безопасност. Можеше спокойно да избяга, ако не беше кардиналът.
— А! — възкликна тихо Джема, а Мартини повтори учудено:
— Кардиналът?
— Да, той застана точно пред дулото на пистолета, дявол да го вземе! Риварес навярно се е изплашил, защото отпусна ръката си, в която държеше пистолета, а другата вдигна така — Марконе закри лицето с лявата си длан. — И разбира се, всички се нахвърлиха върху него.
— Не мога да проумея това — каза Микеле. — Риварес не е от онези, които загубват ума и дума в критичен момент.
— Той може би е свалил пистолета си от страх да не убие невъоръжен човек — обади се Мартини.
Микеле вдигна рамене.
— Невъоръжени хора няма защо да си тикат носа точно там, дето се води бой. Войната си е война. Ако Риварес бе изпратил един куршум в негово преосвещенство, вместо да се остави да го заловят като питомен заек, сега щеше да има един честен човек повече и един поп по-малко.
Той се обърна, като захапа мустака си. Беше толкова ядосан, че едва не заплака.
— Както и да е — каза Мартини, — станалото-станало и няма смисъл да губим време в разсъждения как се е случило. Въпросът е как да организираме бягството му. Предполагам, всички сте съгласни да поемем този риск?
Микеле дори не намери за нужно да отговори на такъв излишен въпрос, а контрабандистът само забеляза през смях:
— Бих убил собствения си брат, ако не е съгласен.
— Много добре тогава… Най-напред — имате ли план на крепостта?
Джема отключи едно чекмедже и извади няколко листа хартия.
— Приготвила съм всички планове. Ето първия етаж на крепостта. Ето горния и долния етаж на кулите, а тук е планът на крепостните валове. Тези пътища водят към долината, а тук са отбелязани пътеките и скривалищата в планината, подземните тунели.
— Знаете ли в коя кула е той?
— В източната, в кръглата стая с решетъчния прозорец.
Отбелязала съм я на плана.
— Откъде получихте тези сведения?
— От един човек с прякор „Щурецът“ — войник от охраната на крепостта. Братовчед е на едного от нашите хора, на Джино.
— Бързо сте действували.
— Няма време за губене. Джино отиде веднага в Бризигела, а някои от плановете вече имахме. Списъкът на скривалищата е направил сам Риварес — нали виждате, това е неговият почерк.
— Що за хора са войниците от охраната?
— Това не сме узнали още. Щурецът е там отскоро и не познава още другите.
— Трябва да узнаем от Джино какъв е самият Щурец. Известно ли е нещо за намеренията на правителството? Къде ще бъде съден Риварес — в Бризигела или ще го отведат в Равена?