— Аз пък — прекъсна го Монтанели — съм поел отговорност пред бога и пред негово светейшество, че в моята епархия няма да става нищо задкулисно. Щом вие все още настоявате, полковник, аз ще се възползувам от правата си на кардинал. Няма да разреша таен военен съд в този град през мирно време. Ще приема затворника тук сам утре в десет часа сутринта.
— Както обичате, ваше преосвещенство — отговори комендантът с мрачна почтителност и си отиде, като мърмореше под носа си: — Колкото до упоритостта, и двамата са от един дол дренки.
Той не каза на никого за предстоящата среща, докато не дойде време да се свалят оковите на затворника и да го заведат в двореца.
Не стига, че най-видният потомък на валаамовото магаре1 се разпорежда със законите — както бе казал той на своя ранен племенник, — но трябваше да се поеме още един риск — войниците можеха да се уговорят с Риварес и неговите приятели да устроят бягството му по пътя.
Когато Стършелът под силна охрана влезе в стаята, дето Монтанели пишеше на маса, отрупана с книжа, той внезапно си спомни един горещ летен следобед, когато бе преглеждал ръкописни проповеди в кабинет, много подобен на този.
——
1 Валаамовото магаре — отнася се до библейската притча за едно магаре, което упрекнало господаря си с човешка реч.
И там, както и тук, капаците на прозорците бяха притворени, за да бъде по-хладно, а на улицата един продавач на плодове викаше:
— Fragola, fragola!
Стършелът тръсна гневно глава, отметна назад косата, паднала над очите му, и на устните му се появи усмивка. Монтанели вдигна очи от книжата си.
— Вие можете да почакате в хола — каза той на охраната.
— Извинете, ваше преосвещенство — започна сержантът тихо и с явно смущение, — но полковникът смята, че затворникът е опасен и че ще бъде по-добре…
Изведнъж очите на Монтанели блеснаха гневно.
— Можете да почакате в хола — повтори той тихо и сержантът, като отдаде чест и промърмори някакво извинение с уплашен израз, напусна заедно с хората си стаята.
— Седнете, моля — каза кардиналът, когато вратата се затвори.
Стършелът мълчаливо се подчини.
— Синьор Риварес — започна Монтанели след кратко мълчание, — искам да ви задам няколко въпроса и ще ви бъда много благодарен, ако ми отговорите.
Стършелът се усмихна.
— Г-главното ми занятие зассега е да слушам задаваните ми въпроси.
— И… да не отговаряте? Чух за това. Но онези въпроси ви се поставят от чиновници, които водят следствието и чието задължение е да използуват отговорите ви като доказателства.
— А въпросите на ваше преосвещенство? Скритото предизвикателство се чувствуваше по-скоро в тона, отколкото в думите, и кардиналът веднага схвана
Но лицето му не загуби израза си на сериозност и благоразположение.
— Моите въпроси — каза той — независимо от това, дали ще отговорите, или не, ще останат само между нас. Ако те докоснат някъде до политическите ви тайни, разбира се, няма да отговорите. Но иначе, макар и да сме съвсем чужди един друг, надявам се да ми окажете това лично внимание и да отговорите.
— Аз съм ннапълно на услугите на ваше преосвещенство. Тези думи бяха казани с лек поклон и с израз на лицето от който у всекиго би изчезнала охотата да моли за някакво внимание.
— И тъй, обвиняват ви, че сте прехвърляли оръжие в тази област. За какво ви е било нужно то?
— За дда убивам плъхове.
— Страшен отговор. Нима за вас всички, които не споделят възгледите ви, са плъхове?
— Н-някои от тях.
Монтанели се отпусна в стола и известно време гледа мълчаливо събеседника си.
— Какво е това на ръката ви? — попита той внезапно. Стършелът погледна лявата си ръка.
— Стари ббелези от зъбите на плъхове.
— Извинете, аз говоря за другата ви ръка. Там има прясна рана.
Тънката му гъвкава дясна ръка беше лошо ударена и възпалена. Стършелът я протегна напред. На подутата китка имаше дълга и дълбока кървава рана.
— Д-дребна работа, както виждате — каза той. — Когато ме арестуваха онзи ден благодарение на ваше преосвещенство — той отново леко се поклони, — един от войниците стъпи на ръката ми.
Монтанели хвана китката му и я разгледа внимателно.
— Защо е в такова състояние сега, след три седмици? — попита той. — Цялата е възпалена.