— Не се оплаквам от нищо, ваше преосвещенство. .guerre, comme a la guerre!1 Аз не съм дете, та да очаквам, че правителството ще ме потупа по рамото за тайно внасяне на оръжие в неговата територия. Естествено е да бъдат колкото могат по-сурови към мене. Колкото до това, що за човек съм аз, вие вече сте чували едно романтично признание на греховете ми. Не е ли достатъчно това, или ббихте искали да започна отново?
— Не ви разбирам — каза Монтанели хладно, като взе един молив и почна да го върти между пръстите си.
— Ваше преосвещенство навярно не е забравил стария Диего, богомолеца? — Стършелът внезапно промени гласа си и заговори като Диего: — Нещастен грешник съм аз…
Моливът изпращя в ръцете на Монтанели.
— Вие прекалявате! — каза той.
Стършелът се засмя, облегна глава назад и заследи с очи кардинала, който се разхождаше мълчаливо из стаята.
— Синьор Риварес — каза Монтанели, като спря най-после пред него, — вие се отнесохте с мене така, както нито един човек, роден от жена, не би се отнесъл и с най-злия си враг. Вие се докоснахте до моята лична скръб, превърнахте в игра и подигравка мъката на ближния си. Още веднъж ви моля да ми
——
1 A la guerre comme, a la guerre (фр.) — на война — като на война.
кажете: обидил ли съм ви някога с нещо? Ако не съм, защо ми изиграхте тази безсърдечна шега?
Стършелът се отпусна върху възглавниците на стола и го погледна с неуловимата си, смразяваща и загадъчна усмивка.
— Това ме зззабавляваше, ваше преосвещенство. Вие вземахте всичко присърце и цялата история ми пприличаше малко… на цирк…
Монтанели, чиито устни бяха побелели, се обърна и позвъни.
— Можете да отведете обратно затворника — каза той, когато войниците влязоха.
Щом си отидоха, той седна до масата, още разтреперан от необикновено възмущение, и взе куп отчети, изпратени от свещениците в неговата епархия.
Но след малко той ги отмести настрана, опря се на масата и покри лицето си с ръце. Стършелът сякаш бе оставил някаква страшна сянка, някаква призрачна следа от себе си да витае в стаята. Монтанели седеше, разтреперан и настръхнал; той не смееше да вдигне очи, за да не би да види този дух, макар и да знаеше, че няма нищо. Това не беше халюцинация. а по-скоро резултат от нервно изтощение, но той изпитваше неописуем ужас от привидението — от ранената му ръка, of усмихнатите жестоки устни, от непроницаемите като дълбока морска вода очи…
Най-после той се отърси от видението и се залови за работата си. През целия ден Монтанели нямаше нито една свободна минута и лошият спомен не го безпокоеше. Но късно: вечерта, като влизаше в спалнята си, той спря на прага от наново обзелия го страх. Ами ако го сънува? Монтанели се овладя веднага и коленичи пред разпятието, да се помоли.
Но той не можа да заспи през цялата нощ.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Гневът не попречи на Монтанели да изпълни обещанието си. Той протестира така енергично против начина, по който бяха оковали Стършела, че злополучният комендант, вече съвсем объркан и в пълно отчаяние, заповяда да свалят всякакви вериги.
— Откъде да знам — мърмореше той пред адютанта си — на какво още може да се противопостави негово преосвещенство? Щом нарича един чифт обикновени белезници „жестокост“, той навярно скоро ще започне да протестира срещу решетките на прозорците и ще поиска да храня Риварес със стриди и труфели1. В дните на моята младост престъпниците си бяха престъпници и къмм тях се отнасяха така, както им се полага. Никой не смяташе, че предателят е нещо по-добро от крадеца. Но сега бунтовниците са на мода и негово преосвещенство, изглежда, е склонен да поощрява всички негодници в страната.
— Не разбирам защо се бърка, дето не му е работата — забеляза адютантът. — Той не е легат и няма никаква власт по отношение на гражданските и военните дела. По закон…
— Има ли смисъл да се говори за закона? Не можем да очакваме, че някой ще уважава законите, след като светият отец отключи затворите и пусна цялата банда от либерални безделници на свобода! Това е истинско безумие! То се знае, сега монсиньор Монтанели си придава важност. Той беше съвсем кротък при негово светейшество покойния папа, но сега е важна птица. Изведнъж спечели благоволение и може да прави, каквото си иска. Как мога аз да му се противопоставя? Знам ли, той може да има тайни нареждания от Ватикана! Сега всичко се е обърнало наопаки — не сме сигурни какво може да се случи дори утре. В доброто старо време човек знаеше за какво да държи, но сега…