Комендантът поклати тъжно глава. Много сложен
——
1 Труфел — вкусна гъба за ядене, без гугла и стебло, която расте плитко под земята и се бере с дресирани кучета.
ставаше за него този свят, в който кардиналите се занимават с дреболии като дисциплината в затвора и говорят за „правата“ на политическите престъпници.
А Стършелът се бе върнал в крепостта в нервно състояние, близо до истерия. Срещата с Монтанели беше почти изчерпала силите му. Последните дръзки думи за цирка той бе казал в пълно отчаяние, само за да прекрати разговора, който след още пет минути би могъл да завърши със сълзи.
Същия ден подиробед, когато го извикаха на разпит, той отговаряше на всички поставени въпроси с истеричен смях. А когато комендантът, загубил търпение и самообладание, започна да ругае, Стършелът се засмя още по-невъздържано. Нещастният комендант се пенеше, фучеше и заплашваше с невероятни наказания упорития затворник, докато най-после дойде до заключението, до което бе стигнал някога и Джеймс Бартън, че да се спори с човек, изпаднал в състояние на такава безразсъдност, е излишно губене на сили и време.
Стършелът бе отново отведен в килията и легна на нара, обзет от оная мрачна и безнадеждна мъка, която изпитваше винаги след пристъпите на неудържим смях. Той лежа така до вечерта — без да се помръдне, без дори да мисли. След силното вълнение сутринта сега бе изпаднал в някакво странно, полуапатично състояние, когато усещаше дори собственото си нещастие като неясна физическа тежест върху окаменялата си душа. Всъщност нямаше особено значение как ще свърши всичко това. За него, както и за всяко живо същество, важно беше само едно — да се избави от непоносимата болка. А дали облекчението ще настъпи от някаква външна промяна, или от пълното притъпяване на усещанията, му бе съвсем безразлично. Може би ще успее да избяга, а може би ще го убият. Но каквото и да стане, той никога вече няма да види своя Padre и всичките вълнения са напразни.
Един от надзирателите му донесе вечеря. Стършелът го погледна с умора и безразличие.
— Колко е часът?
— Шест. Вечерята ви, синьор.
Стършелът погледна с отвращение престоялото, изстинало ядене, от което се носеше неприятен дъх, и извърна глава. Той се чувствуваше не само подтиснат, но и физически болен и му прилошаваше само от вида на храната.
— Ще се разболеете, ако не ядете — каза бързо войникът. — Изяжте поне парче хляб, това ще ви подкрепи.
Войникът говореше с особена настойчивост. Той взе едно парче от клисавия хляб и пак го постави на подноса. У Стършела изведнъж се пробуди конспираторът. Гой се досети веднага, че в хляба има нещо скрито.
— Можеш да го оставиш. След малко ще се опитам да хапна — небрежно каза Стършелът. Вратата бе отворена и той знаеше, че сержантът на стълбите може да чуе всяка разменена между тях дума.
Когато вратата бе отново заключена и Стършелът се убеди, че никой не го наблюдава през шпионката, взе парчето хляб и внимателно го разчупи. В средата намери онова, което очакваше — връзка тънки пили. Те бяха завити в парче хартия, върху която имаше няколко думи. Той грижливо изглади хартията и я поднесе към слабата светлина. Думите бяха така гъсто написани и върху толкова тънка хартия, че бе много трудно да се прочетат.
„Вратата е отключена и няма луна. Прережете, колкото можете по-бързо решетката, и минете през подземния проход между два и три часа. Ние сме готови и друг случай може да не ни се удаде.“
Стършелът смачка нервно записката в ръката си. Значи всичко беше готово — оставаше му само да пререже решетката на прозореца. Какво щастие, че му бяха свалили оковите! Няма да губи време да прерязва и тях. Колко железа има решетката? Две, четири — и всяко трябва да се изпили на две места, — всичко осем. Ако бърза, ще успее да направи това за една нощ… Как са могли Джема и Мартини да приготвят така бързо всичко — дрехи, паспорти, скривалища? Трябва да са работили като товарни коне… И тъй, бяха приели нейния план. Той се засмя тихо на глупостта си — като че имаше значение неин ли е планът, или не, щом е добър! И все пак му беше при ятно, че първо на Джема бе хрумнало той да използува под земния проход, вместо да се спусне по въжена стълба, както бяха предложили контрабандистите отначало. Нейният план беше по-сложен и по-труден за изпълнение, но затова пък нямаше опасност за живота на часовоя от другата страна на източната стена като другия план. Затова когато му изпратиха двата проекта, той без колебание избра предложения от Джема.