— Но как е могло да се случи това? Да припадне в последния момент, след като е извършил всичко и е стигнал до самата врата! Това прилича на някаква жестока шега!
— Казвам ви — отговори Мартини, — единственото, което мога да допусна, е, че е имал пристъп на болестта си и че навярно се е борил, докато е имал сили, а когато е слязъл в двора, е припаднал от изтощение.
Марконе яростно изтърси пепелта от лулата си.
— Както и да е, но всичко е свършено вече! Сега не можем да му помогнем с нищо. Бедният човек!
— Бедният! — тихо като ехо повтори Мартини. Той беше почнал да съзнава, че и за него светът ще бъде пуст и мрачен без Стършела.
— А какво мисли тя? — попита контрабандистът и погледна към другия край на стаята, дето седеше Джема — сама, отпуснала ръце в полата си, с нищо невиждащи, устремени напред очи.
— Не съм я питал. Не е продумала, откак й казах за станалото. По-добре е да не я безпокоим сега.
Изглеждаше, че Джема не забелязва присъствието им, но и двамата говореха тихо, като че ли бяха при мъртвец. След кратко тежко мълчание Марконе стана и прибра лулата си.
— Ще дойда пак довечера — каза той, но Мартини го спря с ръка.
— Не тръгвайте още, искам да поговоря с вас. — Той сниши още гласа си и продължи почти шепнешком: — Наистина ли мислите, че вече няма никаква надежда?
— Не виждам на какво още можем да се надяваме. Да направим втори опит е невъзможно. Дори той да беше здрав и да можеше да извърши своята част от работата, ние не бихме могли да се справим с нашата. Цялата стража е заподозряна и ще бъде сменена. И можете да бъдете сигурни, че Щурецът няма да има вече възможност да свърши нещо.
— Не мислите ли — запита изведнъж Мартини, — че като оздравее, бихме могли да направим нов опит с отвличане вниманието на стражата?
— Отвличане вниманието на стражата? Какво искате да кажете?
— Дойде ми на ум, че ако се изпреча пред коменданта в деня на Corpus Domini1, когато шествието минава край крепостта, и стрелям в лицето му, цялата стража ще се спусне да ме залови, а някои от вас в суматохата могат да освободят Риварес. Това едва ли може да се нарече план, но ми хрумна такава мисъл.
— Съмнявам се дали ще може да стане — отговори съвсем сериозно Марконе. — За да излезе нещо, всичко ще трябва да се обмисли много внимателно. Но… — той измънка и погледна Мартини — ако се окаже възможно, вие ще се наемете ли?
Мартини обикновено беше сдържан човек, но този случай
——
1 Денят на Corpus Domini — празник на тялото господне, един от големите католически празници.
не беше обикновен. Той погледна контрабандиста право в очите.
— Дали ще се наема? — повтори той. — Погледнете я само! Повече обяснения не бяха нужни. С тези три думи той бе
казал всичко. Марконе се обърна и погледна към другия край на стаята.
Джема не беше се помръднала, откакто започна разговорът. Лицето й не изразяваше нито съмнение, нито страх, нито дори мъка — върху него бе легнала само сянката на смъртта. Очите на контрабандиста се изпълниха със сълзи, когато я погледна.
— Побързай, Микеле! — извика той, като отвори вратата на верандата и погледна навън. — Не сте ли още свършили, вие двамата? Имаме да правим още сто и петдесет неща!
Микеле, последван от Джино, влезе в стаята.
— Аз съм готов — каза той. — Искам само да попитам синьора…
Той се отправи към Джема, но Мартини хвана ръката му.
— Не я безпокойте. Сама й е по-добре.
— Остави я! — добави Марконе. — Няма да има полза от нашата намеса. Бог вижда, че на всички ни е мъчно, но за нея, бедната, е най-тежко.
ПЕТА ГЛАВА
Цяла седмица Стършелът лежа в ужасно състояние. Кризата беше много тежка, а комендантът, объркан и озлобен от страх, нареди не само да окачат вериги на ръката и крака му, но и да го превържат за нара с кожени ремъци, стегнати така, че при всяко движение се врязваха в тялото. Със своята упоритост и стоицизъм Стършелът изтърпя всичко до края на шестия ден. Но най-после гордостта му се сломи и той помоли лекаря на затвора да му даде една доза опиум. Лекарят се съгласи охотно, но комендантът, като чу за молбата му, рязко забрани „всякакви подобни глупости“.
— Откъде знаете защо иска опиум? — каза той. — Напълно е възможно да се е преструвал през цялото време, а сега иска да упои часовоя или крои нещо друго. Риварес е достатъчно хитър и може да измисли всичко.
— С дозата опиум, която ще му дам, едва ли ще успее да упои часовоя — отговори лекарят, като едва сдържа усмивката си. — А от това, че той може би се преструва, е излишно да се боите, тъй като Риварес може всеки миг да умре.