— Както и да е, не разрешавам да му се дава опиум. Който иска да се отнасят с него меко, трябва сам да се държи както подобава. Той напълно си е заслужил малко повече строгост. Това може да му послужи за урок друг път да не си играе с решетките на прозорците.
— Законът обаче не позволява мъченията — осмели се да каже лекарят, — а вашите мерки вече доста приличат на мъчение.
— Струва ми Се, че в закона не се споменава нищо за опиум — каза комендантът с раздразнение.
— Това, разбира се, е ваша работа, полковник. Но надявам се, че поне ще разрешите да се свалят ремъците. Те са съвсем излишни и само отегчават състоянието му. Няма никаква опасност, че той може да избяга сега. Дори и да го освободите, не би могъл да стои на краката си.
— Драги ми господине, предполагам, че лекарят, както и всеки друг човек, може да сгреши. Той е здраво вързан сега и така ще си остане.
— Тогава нека поне разпуснат малко ремъците. Истинско варварство е да се оставят тъй стегнати.
— Ремъците ще останат точно така, както са сега. И ще ви бъда благодарен, синьор, ако престанете да ми говорите за варварство. Ако правя нещо, значи имам основание за това.
Така и седмата нощ премина без никакво облекчение. Войникът, поставен на пост пред килията, се прекръсти и потрепера много пъти през тази нощ, като слушаше сърцераздирателните стонове. Търпението на Стършела най-после се беше изчерпало.
В шест часа сутринта, преди да напусне поста си, часовоят отключи тихо вратата и влезе в килията. Знаеше, че извършва сериозно нарушение на дисциплината, но не можеше да си отиде, без да го утеши поне с една съчувствена дума.
Той намери Стършела легнал неподвижно, със затворени очи и разтворени устни. Часовоят постоя мълчаливо един миг, после се наведе и попита:
Мога ли да ви помогна с нещо, синьор? Имам на разположение само една минута.
Стършелът отвори очи.
— Оставете ме! — изохка той. — Оставете ме…
И заспа, преди войникът да успее да се върне от поста си.
След десет дни комендантът отново отиде в двореца, но му казаха, че кардиналът е заминал при един болен в Пиеве д’Отаво и че навярно няма да се върне по-рано от следобед. Същата вечер, когато комендантът сядаше да се храни, прислужникът му съобщи:
— Негово преосвещенство иска да говори с вас. Комендантът хвърли бърз поглед в огледалото, за да се увери, че униформата му е в изправност, придаде си важен вид и влезе в приемната, където го очакваше Монтанели. Той почукваше с пръсти по облегалката на креслото и гледаше през прозореца, смръщил загрижено вежди.
— Научих, че сте ме търсили днес — каза той, като пресече любезностите на коменданта с такъв властен тон, с какъвто никога не говореше на простите хора — и предполагам, по същия въпрос, по който и аз исках да поговоря с вас.
— Идвах във връзка с Риварес, ваше преосвещенство.
— Така и предполагах. Аз мислих по този случай през последните дни. Но най-напред бих искал да чуя нямате ли нещо ново да ми кажете?
Комендантът подръпна мустаците си смутено.
— Всъщност аз идвах да видя дали ваше преосвещенство няма да ми каже нещо. Ако вие все още възразявате на моя план, искрено бих се радвал да ме посъветвате по въпроса, заЩото, откровено казано, не знам как да постъпя.
— Има ли някакво ново затруднение?
— Само това, че другия четвъртък, на трети юни, е Corpus Domini и въпросът трябва да се разреши дотогава по един или ДРУг начин.
— Да, в четвъртък е Corpus Domini Ho защо именно дотогава трябва да се разреши въпросът?
— Извънредно много съжалявам, ваше преосвещенство, ако изглежда, че ви се противопоставям, но не се ли отървем от Риварес дотогава, не мога да поема отговорност за спокойствието на града. На този ден, както ваше преосвещенство знае, тук слизат най-опасните елементи от планините и твърде е възможно да се опитат да разбият вратите на крепостта и да освободят Риварес. Те няма да успеят — ще се погрижа за това, дори ако е нужно да се разгонят от вратите с куршуми. Но много вероятно е да се случи нещо подобно през този ден. Народът тук, в Романя, има буйна кръв и щом се извадят ножовете…
— Мисля, че ако се вземат мерки, работата няма да стигне до вадене на ножове. Според мене лесно е да се разбереш с хората от тази област, ако се отнесеш с тях разумно. Разбира се, почнете ли да заплашвате и да насилвате романеца, вече не можете да се оправите с него. Но имате ли някакви основания да предполагате, че замислят нов опит за освобождаването на Риварес?