— Не мисля, че ще има проблем — отвърна Карол замислено. — Става дума само за вътрешен бюлетин. Никой не възнамерява да го обяви за общонационално издирване, нито пък ще тиражират снимката му по вестниците. Поне още няколко дни не очаквам нищо подобно. Ако обаче до идущата седмица не се свърже с приятелите и семейството си, ще стане сериозно, и тогава вече трябва да го убедим да отиде сам в полицията.
— Мислиш ли, че ще се представи безропотно в централата в Лийдс?
Карол изпръхтя присмехулно.
— А ти как мислиш?
— Струва ми се, че е вложил прекалено много в това, което вършим. И като стана дума, как се справя екипът?
Тя му съобщи сведенията от обиколката на Кей. Когато стигна до снимката, която Кей бе успяла да измъкне от Кени и Дениз Бъртън почти против волята им, чу как Тони си пое рязко дъх.
— Зилотите — каза той.
— Моля?
— Зилотите. Фанатиците. Маниакалните почитатели на Джако Ванс. Досега съм бил на три негови публични изяви, и забелязах, че има една група маниаци, която се появи и на трите. Не са повече от трима-четирима. Забелязах ги веднага.
— Ако те уволнят, може да си намериш работа в доброволните отряди, да следиш потенциални нарушители — каза тя.
Тони се разсмя.
— Най-важното е, че двама от тях винаги снимат.
— Ще го засечем ли?
— Не е изключено. Това е много, много хубава новина. Може би точно такова нещо ни трябваше. Той е умен, Карол. Най-добрия, когото съм виждал, за когото съм чувал или чел. Налага се по някакъв начин да го надхитрим.
Говореше тихо, но напрегнато и решително.
— Ще се справим. Петима сме. Той може да вижда всичко само от своя ъгъл на зрение.
— Права си. Ще се чуем утре, нали?
Тя долови желанието му да прекъсне разговора, да тръгна. Не можеше да го обвини в нищо. Мики Морган беше предизвикателство за уменията му, а Тони Хил обичаше предизвикателствата. Независимо дали щеше да успее да измъкне от нея нещо ново, или използваше тази вечеря с нея, за да подразни с още нещо Джако, нямаше кой да се справи по-добре от него с тази задача. Но се налагаше да поговорят за още нещо.
— Има още нещо… подпалвачът, помниш ли?
— О, Господи, да разбира се. Съжалявам, бях забравил. Има ли някакво развитие?
Тя описа накратко сведенията, събрани от подчинените й, и скицира личностите на двамата заподозрени.
— На този етап още не знам дали да ги повикам на разпит и да поискам разрешение за обиск, или просто да възложа наблюдение. Исках да се посъветвам и с теб.
— Знаеш ли как харчат парите си?
— Бринкли и жена му пилеят на поразия. Нови коли, кредитни карти, обзавеждане. Уотсън ми прилича по-скоро на комарджия. Щом успее да измъкне пари, ги изсипва на залаганията.
Тони помълча. Стори й се, че го вижда как се мръщи и роши гъстата си черна коса, виждаше замисления поглед на хлътналите му тъмни очи, докато прехвърляше на ум възможностите.
— Ако бях Уотсън, бих заложил парите си на Бринкли — каза той накрая.
— Защо мислиш така?
— Ако Уотсън е страстен комарджия, той е убеден, че на следващото залагане ще спечели, че следващият лотариен билет ще го отърве от всичките му проблеми. Той има вяра в шанса си. При Бринкли няма такова нещо. Той си е въобразил, че стига да може да се крепи на повърхността, с едно ограничаване на разходите и някой и друг допълнителен доход ще съумее да изгази от кашата. Така виждам нещата. Но независимо дали съм прав или не, един разпит няма да ти изясни нищо. Може само да ги стреснеш и пожарите да престанат, но няма да откриеш виновника. Като имам предвид това, което си ми разказала за начина, по който са предизвикани пожарите, няма да откриеш нищо и при обиск. Знам, че не очакваш от мен точно такъв отговор, но най-сигурният ти шанс да хванеш подпалвача е да организираш наблюдение. При това на двамата, защото може и да греша.
Карол изохка.
— Знаех си, че така ще кажеш. Наблюдение. Любимото занимание на полицая. Кошмарът на служебния бюджет.
— Поне ти трябва да покриваш само нощните часове. При това пожарите са сравнително чести, така че наблюдението няма да се проточи много.
— Това трябва да ме накара да се почувствам по-добре, така ли?
— Нищо по-добро не мога да измисля.
— Добре де, вината не е твоя. Благодаря за помощта, Тони. Тръгвай и приятна вечеря. Аз отивам у дома да извадя замразената пица и се надявам да чуя нещо ново от Леон и Саймън. И да си легна рано, дай Боже. Да поспя… — последната дума беше преизпълнена с копнеж.