От този момент насам той нито веднъж не е задоволявал сексуалните си импулси по естествен начин. Крайно публичният му брак е абсолютен фалшификат — съпругата му е хомосексуална, а така наречената й «лична асистентка» е всъщност нейна любовница, с която е живяла още преди брака си с Ванс. Ванс и съпругата му никога не са имали сексуален контакт. Съпругата предполага, че той ползва услугите на високоплатени проститутки, за да си осигури сексуално удовлетворение. Няма основание да се предполага, че тя има някаква представа от извършените от него убийства.
Когато сравним историята на детските години и юношеството на Ванс със статистически доказаните общи черти на асоциални лица с хомицидна мания, установяваме забележително високо ниво на съвпадение на показателите. Разполагаме с показания на свидетели, които доказват болезнени отношения с родителите — безразлична майка и често отсъстващ баща, чието внимание детето е искало да привлече. Има предистория на тормоз на по-малки деца, проявена жестокост към животни, садистични сексуални склонности с изявена нужда от демонстрация на власт над партньора, както и доказателства за изявено перверзни сексуални фантазии. Спортните му успехи могат да се интерпретират като свръх компенсация на чувството му за малоценност във всички останали житейски сфери. Загубата на възможността да продължава тези успехи трябва да е нанесла ужасяващ удар върху изключително нестабилната му самооценка.
При тези обстоятелства обичайният прицел на насилие стават жените. Субектът обвинява подсъзнателно майка си и годеницата си, задето символично са го лишили от мъжественост. Но той е прекалено интелигентен, за да насочи яростта си към двете очевидни мишени, и затова се ориентира към поредица заместители. Става дума за момичета, които имат подчертана прилика с Джили Уудроу на възрастта, когато е имал за първи път сексуален контакт с нея.
Не бива да се забравя, че по-голямата част от доказаните и заловени серийни убийци са лица, чийто интелектуален потенциал е доста над средния, в някои случаи дори извънредно висок. Затова и не бива да ни учудва предположението, че съществуват неразкрити серийни убийци, които са приложили по-ефективно значителния си интелект. По мое мнение Джако Ванс е пример за такъв случай.“
Тони се облегна на стола си. Толкова от гледна точка на психологията. Налагаше се да направи по-подробна таблица на съвпаденията в предпоставките, но това нямаше да му отнеме много време. Като добавим всичко това към категоричното доказателство, което Карол и Кей би трябвало да донесат още тази вечер, би трябвало да разполагат с достатъчно материал, който до дванайсет часа да накара полицията на Западен Йоркшир да се позамисли сериозно за Джако Ванс.
Сержант Томи Тейлър нямаше обичая да си затваря очите, когато забележеше някоя глупост. А следенето на пожарникари — доброволци беше най-голямата глупост, на която се бе натъквал от доста време насам. Беше прекарал цялата предишна нощ в следене на Реймънд Уотсън, което по същество означаваше наблюдение на дома на Реймънд Уотсън. Не че къщата изобилстваше с интересни архитектурни детайли, за да поддържа съзнанието му будно. Стандартна типова къща, с предна градинка колкото носна кърпа, в която растеше полужив розов храст. Северните ветрове бяха придали на храста форма, която може би въплъщаваше мечтата на някой съвременен скулптор. Мазилката беше олющена, боята на външната врата се белеше.
Предната нощ Уотсън се беше прибрал в единайсет вечерта, след последния старт на надбягванията с кучета. Тази вечер нямаше надбягвания, затова се прибрал малко след седем по сведения на униформения патрул, който трябваше да го наглежда денем. Оттогава не се беше случило нищо. Освен ако изнасянето на празните бутилки от мляко не се считаше за забележително събитие.
Десет минути по-късно светлините в къщата угаснаха. Сега, един час по-късно, вътре не се забелязваше никакъв признак на живот. Уличките на Сийфорд не бяха прочути с оживление след полунощ. Трябваше наистина да избухне пожар, за да накара Реймънд Уотсън да стане от леглото си. Томи изсумтя и се понамести на седалката, после се почеса отегчено между краката. Обзет от адска досада, той включи радиостанцията и повика Дай Ърншоу.
— Става ли нещо при теб? — попита той.
— Нищо — отвърна Дай.
— Ако от централата съобщят, че някъде има пожар и са призовани и нашите момчета, викай силно по предавателя.