— Защо? Да нямаш намерение да излизаш от колата, за да следиш обекта пеша? — гласът й му се стори развълнуван. Вероятно бе не по-малко отегчена от него, и дори само съобщението за някакво раздвижване я бе посъбудило.
— Нищо подобно — отвърна Томи Тейлър. — Трябва да се поразтъпча. Тези шибани консервени кутии не са проектирани за хора като мен. Както казах, ако има нещо, викай. Край.
После завъртя ключа. Моторът се закашля и заработи. Шумът отекна почти гръмотевично в тихата уличка. Майната й на Карол Джордан и на нейните налудничави идеи. На по-малко от половин миля оттук имаше едно заведение, което работеше до малките часове. Там ходеха най-често моряци от чуждестранните кораби. Томи отдавна се канеше да провери каква им е бирата. Време беше да се заеме с този въпрос.
Карол и Кей вървяха зад служителя от охраната по ослепително белите коридори. Човекът спря, отвори една врата, отстъпи назад и ги покани да влязат в голямо, слабо осветено помещение. Отвсякъде примигваха монитори. Млада жена, облечена в джинси и поло, със силно изрусена и ниско подстригана коса, хвърли поглед през рамо, видя новодошлите и отново се обърна към екрана пред себе си. Пръстите й затракаха по клавишите и образът на дисплея се промени. С периферното си зрение Карол долови някакво движение наблизо. Обърна се и видя висок мъж с видимо скъп костюм, седнал на едно бюро близо до нея. Той тъкмо бе отпуснал ръце на бюрото и се канеше да стане да ги поздрави — това беше движението, което тя бе забелязала.
Той пристъпи към тях, отмятайки един кестеняв кичур коса, който падаше упорито в очите му. „Ако се прави на младо момче, сбъркал е с цяло поколение“, каза си Карол.
— Инспектор Джордан — каза мъжът, като очевидно се наслаждаваше на звучния си бас. — И следовател Халам. Добре дошли в бъдещето!
„Бог да ми е на помощ“, помисли Карол.
— Вие сигурно сте Филип Джарвис — усмихна се тя пресилено. — Много съм трогната и благодарна, че проявихте готовност да ни помогнете толкова късно през нощта.
— Времето никого не чака — обяви той гордо, като че ли беше автор на афоризма. — Съзнаваме колко важна е нашата работа и също като вас работим двайсет и четири часа в денонощието. В крайна сметка работата ни прилича на вашата — опитваме се да предотвратяваме престъпления, а когато не успеем, да заловим извършителите.
— Ммм — измънка неясно Карол. Очевидно слушаше предварително подготвена реч, която не се нуждаеше от отговор.
Джарвис се усмихна благосклонно, разкривайки редици блестящо бели зъби, по-типични за Ню Йорк, отколкото за Йоркшир.
— Това е мониторната зала — поясни той и размаха широко ръка, без да се смущава, че обяснява нещо повече от очевидно. — Тук се изтегля информацията — или от напълно автоматизираната ни библиотека, или директно от многото камери, които изпробваме на място по шосетата. Операторът подбира източника и повиква кадрите, които би искал да огледа по-подробно.
Той поведе Карол и Кей напред, докато двете застанаха зад младата изрусена жена. Отблизо Карол забеляза, че кожата на лицето й е преждевременно състарена, с нездрав тен от липсата на естествена светлина и постоянното излъчване на компютърните екрани.
— Това е Джина — обяви Джарвис. Все едно представяше член на кралското семейство. — Когато ме уведомихте за датата и часовете, които ви интересуват, както и за регистрационните номера, които търсите, веднага възложих търсенето на Джина.
— Както вече казах, много съм ви задължена. Имахте ли късмет при търсенето?
— В нашата работа късмет няма, инспектор Джордан — заяви надуто Джарвис. — Не ни и трябва при съвършена система като тази, нали, Джина?
Джина откъсна очи от екрана, оттласна се с крака от бюрото, взе един лист и се обърна с лице към тях.
— Два часа и седемнайсет минути следобед на въпросната дата — говореше сухо и делово. — Черният фолксваген-голф напуска магистралата и тръгва по отбивката към центъра на града. По-късно, в единайсет и трийсет вечерта, сребристият мерцедес кабриолет минава по същия път. Можем да осигурим лента, на която са отбелязани датата и точният час, както и снимки от двата момента.
— Възможно ли е да се идентифицират шофьорите на двете коли? — попита Кей, без да може да преглътне вълнението в гласа си. Джина повдигна учудено едната си вежда и я загледа вторачено.
— Очевидно е, че дневните снимки създават по-малко проблеми от нощните — намеси се Джарвис. — Но ние ползваме много усъвършенствани експериментални средства за повишаване резолюцията на образа на нощните снимки. Като се има предвид и напредъкът в технологията на компютърното увеличение, могат да се получат удивително ясни образи.