Вместо това, когато вкара в търсачката ключовите думи „Тони, Хил, Брадфийлд, убиец“, тя бе засипана със същинска съкровищница от данни за случая, който бе извадил преди година лицето му на първите страници на вестниците. Съществуваше дори набор от зловещи уебстраници, посветени на серийни убийци, в които случаят на Тони неизбежно фигурираше. Някои журналисти и коментатори бяха включили материалите си относно този случай в личните си уебстраници. Имаше дори галерия с портрети на перверзни престъпници — монтаж от снимки на най-прочутите серийни убийци по света. Плячката на Тони, така нареченият „Обратен убиец“, фигурираше на няколко места в тази гротескна изложба.
Шаз свали всички материали, до които успя да се добере, и прекара остатъка от вечерта в четене. Това, което бе започнало като образователно упражнение, с цел да разбере по-добре нагласата на Тони Хил, почти я бе поболяло.
Никой не поставяше под въпрос фактите. Голите тела на четирима мъже бяха открити в район на Брадфийлд, където си даваха срещи хомосексуалисти. Преди да бъдат убити, жертвите са били измъчвани с жестокост, почти надминаваща човешката способност за възприятие. След смъртта са били подложени на сексуално насилие, после труповете били измивани и изхвърляни като ненужен боклук.
Прибягването до услугите на Тони като консултант било прието за последна възможност. По разработката на профила работели заедно с инспектор Карол Джордан. Били много близо до целта, когато внезапно ловецът се превърнал в плячка. Тони Хил бил необходим на убиеца за човешко жертвоприношение. Пленен, вързан, той бил предвиден за жертва номер пет, инструментите за мъчение били подготвени, тялото му вече агонизирало от болка. Спасил се на косъм не благодарение на пристигането на някакви подкрепления, а поради собствените си способности да въздейства с помощта на словото, усъвършенствано в продължение на дълги години работа с психически болни престъпници. Но за да спаси живота си, му се наложило да убие човека, който го бил пленил.
Докато четеше, сърцето на Шаз постепенно се изпълваше с ужас, а очите й — със сълзи. Беше прокълната с достатъчно богато въображение, за да може да си представи ужаса, който Тони бе преживял, и накрая се почувства всмукана от водовъртежа на онзи последен кошмар, в който убиецът и жертвата разменили окончателно ролите си. Сценарият я накара да потръпне от страх.
Как се бе научил да живее с този спомен? — питаше се тя. — Как ли успяваше да спи? Как можеше да затвори очи, без въображението му да бъде атакувано от стотици образи, непоносими за представите на по-голяма част от хората? Нищо чудно, че не бе в състояние да дава примери от собственото си минало, за да ги обучава как да се справят за в бъдеще. Същинско чудо бе, че все още бе склонен да практикува една работа, която сигурно го бе докарала до ръба на лудостта.
А как ли би се справила тя самата, ако бе на негово място? Шаз отпусна глава в ръцете си и за първи път, откакто чу за основаването на отдела по профилиране, се запита дали не бе направила ужасна грешка.
Бетси забърка питие на журналистката. Много джин, малко тоник, и сокът на четвърт лимон — така че остротата на сока да замаскира сладостта на джина и силата на коктейла. Една от основните причини имиджът на Мики да остане незасегнат от скандали бе настояването на Бетси да не се доверяват на никого и тайната им да остане достояние на тримата замесени. Сузи Джоузеф можеше да се разлива в усмивки и да ги облъчва с чара си, да пълни просторната трапезария с кристалния си смях и дима на ментоловите си цигари, но си беше журналистка. Макар че Сузи представляваше най-услужливото и подлизурско от всички луксозни списания, Бетси бе убедена, че сред колегите й, с които пийваше вечер по чашка, имаше достатъчно хора, които биха платили солидно за някоя сочна клюка. Затова днес на Сузи й се сипваше щедро. Докато дойде време да седне на масата, за да обядва с Мики и Джако, наблюдателността й щеше да бъде притъпена.
Бетси седеше на страничната облегалка на канапето, чиито дълбоки възглавници почти поглъщаха болезнено кльощавата журналистка. От такава позиция можеше да не я изпуска от очи, докато Сузи трябваше да се обърне, за да срещне погледа на Бетси. Така Бетси можеше и да сигнализира незабелязано на Мики да бъде предпазлива, ако се наложеше.
— Такава очарователна трапезария — Сузи Джоузеф се разливаше от възторг. — Толкова леко и изискано обзавеждане! Рядко може да се срещне такава проява на вкус, нещо толкова елегантно, толкова… на място. А можете да ми вярвате, била съм в повече луксозни апартаменти в Холанд Парк, отколкото който и да било агент по продажби на недвижими имоти. — Тя се изви настрани с усилие и се обърна към Бетси с тона, с който би говорила със сервитьор. — Проверихте ли дали от кетъринга са получили необходимите инструкции?