Пое си дълбоко дъх и се опита да отклони мислите си от конкретните вариации, с които се бе сблъскал непосредствено. — За убиеца, който търси наслада в причиняването на болка и в писъците на жертвата, е без значение дали… — гласът му изневери, защото образите нахлуваха неудържимо в съзнанието му. — Дали той… — Сега вече всички го гледаха и той отчаяно се опитваше да създаде впечатление, че за момент е загубил нишката на мисълта си, за да прикрие действителната катастрофа. — Дали ги… връзва и реже на парчета, или…
— Или ги души с метални жици — допълни Шаз небрежно. Изражението й му подейства успокояващо.
— Именно — Тони бързо идваше на себе си. — Приятно е да се установи, че имаш такова префинено въображение, Шаз.
— Типично за една дама, а? — изкиска се Саймън.
Шаз доби леко смутен вид. За да не допусне и останалите да се включат в шегата, Тони продължи припряно:
— Следователно можете да се натъкнете на два трупа в съвсем различно физическо състояние. Но когато проучите сценария, ще забележите неща, извършвани в допълнение към акта на същинското убийство и ще установите, че крайното удовлетворение, към което се е стремил престъпникът, е едно и също. Това е подписът, който търсите.
Той замълча, успял вече да се овладее напълно, и се огледа, за да провери дали всички следят мисълта му. Един от мъжете не изглеждаше много убеден.
— За да опростим съвсем нещата — поде Тони, — нека вземем някакво съвсем тривиално престъпление. Например крадец на видеоапаратура. Той търси само видеоапаратура, защото е намерил канал, чрез който пласира добре краденото. Влиза с взлом в поредици типови къщи, през задните дворове. Но в даден момент престъпникът прочита в местния вестник предупреждение на полицията, в което се обяснява, че крадецът влиза винаги през задния двор, прочита и за сформирането на доброволни отряди, които държат под око задните дворове на къщите. Затова се отказва от типовите къщи и минава на друг архитектурен тип — къщи-близнаци от строените между двете войни — и започва да влиза през страничните прозорци на антретата. Престъпникът е сменил своя МО. Но продължава да краде видеоапаратура. Това е неговият подпис.
Лицето на колебаещия се проясни. Сега вече беше схванал идеята. Доволен, Тони взе куп листа, подредени в шест отделни пачки.
— Затова и трябва да се научим да мислим по-обхватно, когато преценяваме възможността да си имаме работа със сериен престъпник. Опитвайте се да „свързвате по подобие“, а не да „изключвате поради различие“.
Той стана и закрачи между масите, готвейки се за ключовия момент от това занятие.
— Някои висши полицейски служители и профайлъри имат една хипотеза, която е по-поверителна от тайните на масоните — заяви той, приковавайки отново вниманието им. — Ние считаме, че има около половин дузина серийни убийци, извършвали престъпленията си на територията на Великобритания през последните десетина години, които са все още на свобода. За някои от тях е вероятно да имат по десетина жертви. Благодарение на мрежата от магистрали и пословичното нежелание на полицаите от различни региони да обменят информация, никой досега не се е заел да търси ключови съвпадения. Това е едно от нещата, с което би си струвало да се заемем, когато отделът заработи на пълни обороти, и когато разполагаме с достатъчно хора и време.
Той замълча. Кратката пауза бе посрещната с шепот и вдигане на вежди.
— Така че това, което правим тук, е симулация — поясни Тони. — Имаме трийсет изчезнали тийнейджъри. Става дума за действителни случаи, събрани от локална полицейска документация от последните седем години. Разполагате с една седмица да проучите случаите в свободното си време. След това ще ви се даде възможност да представите теориите си и да ни кажете дали някои от тези престъпления с достатъчно сродни характеристики ни дават основание да подозираме, че са извършени от сериен убиец.
Той им раздаде купчините копирани страници и почака малко, за да им даде възможност да ги прелистят.
— Искам да подчертая, че това ще бъде просто упражнение — предупреди ги той, докато се връщаше на мястото си. — Няма никакви основания да считаме, че някои от тези момичета и момчета са били отвлечени и убити. Не е изключено някои от тях да са вече мъртви, но това по-вероятно се дължи на живота на улицата, отколкото на някаква престъпна намеса. Общото във всички тези случаи е, че това са все деца, за които семействата им са убедени, че не биха избягали от къщи. Близките им твърдят, че децата са се чувствали щастливи в семейната среда, не са имали никакви сериозни конфликти с тях, не са имали и сериозни проблеми в училище. Макар едно-две от децата да са имали преди това някакъв сблъсък с полицията или социалните служби, в момента на изчезването им нито едно от тях не е имало каквито и да било проблеми. Нито едно от изчезналите деца не е правило опит да се свържи с близките си след напускане на дома и все пак най-вероятно е да са се отправили към Лондон, привлечени от светлините на големия град.