Брандън кимна доволно. Трябваше му време, за да се научи да се доверява на преценката на Карол Джордан, но инстинктът му бе подсказал, че тъкмо тя е старшият офицер, когото трябва да привлече от Брадфийлд. Ако тя започнеше да дава тон в Сийфорд, идеите щяха да се пренесат и в другите отдели и всички те щяха да се адаптират, макар и не веднага. Трябваше му време и малко настоятелност, но той не се притесняваше от това.
— Има ли някой случай, който да те безпокои?
Карол допи кафето си и си сипа нова чаша, после предложи на Брандън, но той отказа. Тя се понамръщи, прехвърляйки получената информация и каза:
— Има нещо. Нали разговорът ни е неофициален?
Брандън кимна.
— Ами докато преглеждах нощните сводки, забелязах голямо натрупване на необяснени пожари и други случаи, когато има само съмнение в подпалвачество. Всички са ставали нощем, в необитаеми помещения — училища, фабрики, кафенета, складове. Сам по себе си нито един от пожарите не е катастрофален, но взети заедно, са свързани с големи щети. Натоварих един екип да разпита жертвите, за да разберем дали има някаква връзка — от финансово или застрахователно естество. Резултатът беше пълна нула. Но аз отидох да говоря лично с началника на пожарната, и той ми предостави поредица инциденти, документирани в техните регистри през последните четири месеца. Нито един от тези пожари не може да се определи абсолютно и стопроцентово като умишлено предизвикан, но ако ползваме косвени доказателства, само през този месец в участъка трябва да е имало шест до дванайсет палежа.
— Подпалвач — маниак? — попита тихо Брандън.
— Не виждам друго обяснение — каза Карол.
— И какво точно искаш да направиш по въпроса?
— Искам да го хвана — усмихна се тя.
— Разбира се — отвърна той, също с усмивка, и продължи меко. — Имаш ли нещо конкретно предвид?
— Искам да продължа да работя с екипа, който вече изградих, по този случай, и да направя профил на престъпника.
Брандън сви вежди.
— Да повикаме ли специалист?
— Не — каза рязко Карол. — Нямаме достатъчно доказателства, за да оправдаем разходите. Мисля, че ще мога да се справя и сама.
Брандън я изгледа безизразно.
— Не си професионален психолог.
— Не, но научих много неща от работата с Тони Хил. А оттогава насам съм изчела всичко възможно за профилирането на престъпници.
— Трябваше да се кандидатираш за националния отдел по профилиране — каза Брандън, без да откъсва очи от лицето й.
Карол почувства, че лицето й пламва. Надяваше се, че изчервяването й може да се отдаде на виното и кафето.
— Мисля, че изобщо не търсеха офицери с моя чин — отвърна тя. — Като изключим Бишоп, в отдела няма никой с чин, по-висок от сержант. Освен това предпочитам работа в локален участък, защото ми е по-приятно да опознавам отблизо хората и условията.
— Националният отдел ще започне работа след няколко седмици — продължи невъзмутимо Брандън. — Може да се зарадват, ако им дадем възможност да докажат способностите си с този случай.
— Може и така да е — отвърна Карол. — Но случаят е мой и нямам намерение да се откажа от него.
— Чудесно — съгласи се Брандън, отбелязвайки с учудване, че Карол вече защитава ожесточено работата на местната полиция. — Но ме дръж в течение, обещаваш ли?
— Разбира се — каза Карол. Опита се да се убеди, че обзелото я облекчение се дължи на запазената възможност тя и подчинените й да се покрият със слава, след като разкрият престъпника. Но дълбоко в себе си знаеше, че не е така.
За повечето хора, особено за тези, които обичат да почетат преди сън, заспиването в стаята за гости на Шаз би се оказало неосъществимо. Докато библиотеката в дневната съдържаше безобидна смесица от нелоши, не особено претенциозни произведения на съвременни автори, лавиците в стаята за гости, която Шаз ползваше за кабинет, бяха претъпкани с книги, посветени откровено на ужаса, повечето от тях замаскирани като наръчници. Имаше няколко романа от патолози на психопатиите и анатоми на агонията като Барбара Вайн и Томас Харис, но повечето текстове в колекцията на Шаз бяха по-ужасяващи и брутални, отколкото художествената литература би се осмелила да бъде. Ако някъде се организираше подготвителен курс за серийни убийци, библиотеката на Шаз би могла да бъде препоръчана на участниците като задължителна литература.