По най-ниските лавици бяха наредени книжлетата, от които малко се срамуваше — криминалета по действителни случаи, биографии на серийни убийци, сензационни описания на злодеяния, отнели на стотици хора или живота, или вярата в него. Малко по-нагоре се редяха вече по-представителните им версии, внушителни описания, съдържащи анализи и прозрения — социологически, психологически, и понякога просто нелогични.
Още по-горе, на нивото на очите на човек, седящ зад бюрото, бяха подредени описания на кариерите на ветераните в борбата срещу серийни престъпници. Тъй като от зората на профилирането бяха изминали над двайсет години, някои от пионерите в тази област вече се бяха оттеглили, и всеки от тях бе решил да допълни пенсията си с приходите от мемоари, описващи големите му успехи и замазващи провалите. Засега всички големи имена в тази област бяха на мъже.
Над автобиографиите бяха сериозните книги; томове със заглавия от рода на „Психопатология на убийства със сексуални подбуди“, „Анализ на местопрестъплението“ и „Маниаци — изнасилвачи: клинично изследване“. Най-горната лавица доказваше амбицията й да бъде сред преследвачите, а не сред преследваните — на нея имаше подбор от юридически наръчници, включително един том с анализи на закона за полицията. Беше действително представителна библиотека и Шаз не я беше събрала за няколкото месеца, откакто спечели конкурса за националния отдел по профилиране. Беше събирала тези книги с години, за да може с тяхна помощ да се подготви за деня, в чието настъпване бе убедена — деня, когато тя щеше да залови прочут сериен убиец. Ако престъпниците се ловяха само с теоретични познания, Шаз щеше да има зад гърба си актив с най-много арести в страната.
Пак беше отказала да отиде с другите трима в някой нощен клуб, въпреки настояванията им. Направи го не само защото никога не си бе падала по нощния живот. Тъкмо тази вечер кабинетът й имаше много по-голяма притегателна сила от всичко, което някой барман или диджей биха могли да й предложат. В действителност цяла вечер бе изгаряла от нетърпение да седне отново пред компютъра и да привърши сравнителния анализ, който бе започнала да прави следобед на цялата си база данни. Откакто Тони им раздаде документацията по случаите, бяха изминали три дни. През тези дни Шаз прекарваше всяка свободна секунда в проучване на схематичните описания на трийсетте случая. Най-сетне имаше възможност да приложи на практика всички теоретични познания и умения, които бе добила от книгите. Беше прочела цялата документация от начало до край — не един, а три пъти. Едва когато се убеди, че е в състояние да разграничи ясно случаите, седна пред компютъра.
Програмата за База данни, която Шаз ползваше, не беше последна дума на модата още когато я бе взела от свой състудент, а сега си беше направо музеен експонат. Но макар да нямаше кой знае какви екстри, й вършеше работа. Представяше ясно материала, позволяваше й да създава свои категории и критерии, по които да се сортира вкараната информация, процедурите съвпадаха с това, което й говореха инстинктът и логиката и следователно не й беше трудно да я ползва. Бе започнала да вкарва информация рано тази сутрин и така се бе вживяла в работата си, че не можа да се откъсне от екрана, за да си приготви нещо за обяд. Предпочете да хапне един банан и половин пакетче бисквити. Накрая се наложи да повдигне лаптопа и да изтърси трохите от него.
Сега, седнала отново пред екрана, свалила най-хубавите си одежди и почистила грима, Шаз беше щастлива. Пръстите й играеха по клавишите, курсорът се стрелкаше по екрана и повикваше менюта, които я интересуваха далеч повече от тези, които се предлагаха в ресторантите. Сортира така наречените бегълци по възраст и разпечата резултата. Повтори същата процедура по показателите: географска област, физически данни, предишни конфликти с полицията, различни аспекти на отношенията в семейството, употреба на алкохол и наркотици, известни сексуални контакти и интереси. Разбира се, следователите не бяха обърнали кой знае какво внимание на хобитата на децата.
Шаз разгледа замислено получените резултати и започна да ги чете един след друг. Беше ги разпростряла по цялото бюро, за да може по-лесно да ги сравнява. Докато прехвърляше разпечатките, вълнението започна полека да клокочи като топла вълна в стомаха й. Прегледа всичко още веднъж, свери данните с приложените към досиетата снимки, за да бъде сигурна, че не си измисля нещо, което всъщност не съществува. После възкликна тихо: