— Не мога. — Даваше вид, че искрено съжалява. — Обядваме тук, всички заедно. Но се канех да те помоля…
— Да? — „Спокойно, Карол, не се натискай!“
— Бързаш ли да се върнеш?
— Не, не особено.
Сърцето й пееше. „Да, да, ей сега ще ме покани да вечеряме заедно!“
— Би ли останала и за следобедното занятие?
— Няма проблем — Изкуствено бодър глас, разбити надежди, помръкнал поглед. — Защо съм ти?
— Миналата седмица им поставих една задача. Днес трябва да ми представят заключенията си и си казах, че ще е важно да чуя и твоята оценка на анализите им.
— Готово.
Тони си пое дъх с усилие и допълни:
— Освен това си казах, че после бихме могли да отидем да пийнем по нещо.
Безпокойството и напрегнатото очакване поддържаха у Шаз почти постоянен прилив на адреналин. Макар че бе спала само три часа, беше в състояние на свръх активност като надрусан с амфетамини рейвър. Беше се заела с фотокопираните извадки от вестници от мига, в който се прибра у дома. Разположи ги, подредени в купчина, по целия под в дневната и отдели само минутка да си поръча пица по телефона. Когато поръчката пристигна, вече беше толкова потънала в работата си, че изобщо не обърна внимание, че плати за средна „Маргарита“ колкото за голяма пица „Асорти“.
В един сутринта бе успяла да елиминира всичко, освен рекламите за театри, концерти и други културни мероприятия, както и спортните страници. Първоначалното й убеждение, че външната връзка сигурно се крие по страниците на местните вестници от съответните периоди започваше да прилича на отчаяно вкопчване в сламки. Шаз разкърши схванатия си гръб, стана, потри клепачи, под които сякаш имаше пясък, и отиде в кухнята да напълни нов термос кафе.
Заредена с гориво, тя се хвана отново на работа. Реши да изчисти първо спортните страници. Може би щеше да намери снимки на един и същ гостуващ отбор заедно с верните му привърженици? Или играч, който е сменял клубовете, и накрая е станал мениджър някъде? А може би провинциално първенство по голф, което е привличало външна публика? Поредица турнири по бридж? Елиминирането на всички възможности, свързани със спорта, й отне още два часа. Накрая Шаз трепереше от изтощение и свръхдози кофеин, а най-вече от мисълта за явно предстоящия провал.
Когато връзката най-сетне се появи, тя първоначално реши, че вече има халюцинации. Идеята беше толкова скандална, че тя не бе в състояние да я приеме сериозно. Неволно се изкиска нервно, като дете, което още не е научило каква е уместната реакция пред чуждо страдание.
— Луда работа — прошепна тя и се зае да проверява повторно броевете от седемте комплекта вестници, за да се убеди, че не си е въобразила нещо. Изправи се вдървено, направи опит да отпусне схванатите си мускули, и залитайки, се отправи към банята, събличайки се по пътя. Просто не беше в състояние да възприеме такова нещо в три и половина сутринта. Нагласи будилника да звъни в шест и половина, рухна по очи на леглото и потъна в дълбок сън.
Шаз сънува някаква телевизионна игра, в която победителят имаше право да избере по какъв начин да го убият. Когато будилникът иззвъня, тя продължи да сънува, че чува таймера на електрически стол. Чувстваше се като пребита и споменът за това, което бе открила във вестниците, й се стори като продължение на нощния кошмар. Изрита пухената завивка и отиде на пръсти в дневната — сякаш по-шумни стъпки биха могли да подплашат откритието й.
Пред нея имаше седем опърпани купчини фотокопия. Най-отгоре на всяка купчина имаше по една страница от обявите за културни мероприятия. На всяка от тези страници имаше съобщение за предстояща среща с публиката или интервюта, давани от един и същи човек. Както и да го въртеше, излизаше, че един от любимците на нацията е свързан по някакъв начин с изчезването и предполагаемите убийства на седем непълнолетни момичета.
А сега тя трябваше да сподели откритието си с другите.
Мики установи, че не е никак трудно да се пусне клюката. Всеки път, когато влизаше в болничната стая, където Джако се учеше как да ползва протезата, двамата демонстративно затваряха вратата и сядаха много близо един до друг, за да могат всеки път, когато някоя сестра или физиотерапевт влезеше в стаята, да отскачат един от друг, видимо смутени.
Когато отидеше на работа, изчакваше всички околни бюра да бъдат заети и тогава му се обаждаше, за да бъде сигурна, че колегите й ще подслушват разговора. Разговорите бяха оживени, весели, Мики не пропускаше да спомене името му на подходящи интервали, и говореше с нисък, интимен тон, който в очите на околните бе подходящ за влюбена жена.