— Но нали беше само упражнение — възрази Леон. — Тук няма никакъв възложител. Просто си играем. Не е възможно това нещо да ви вълнува толкова — хленчещият му тон подсказваше, че всеки момент може да добави „Не е честно!“.
— Доколкото знам, всеки един от тези случаи е действителен — каза спокойно Карол. — Всяко от тези деца наистина е изчезнало. Почти сигурно е, че някои са вече мъртви. Страданието, причинено от неизвестността, понякога е по-страшно и от най-страшната сигурност. Ако пренебрегваме мъката на хората, заслужаваме тяхното презрение.
Шаз забеляза как привидно безразличният Тони кимна леко в израз на съгласие с думите на Карол. После погледна към Леон, който бе стиснал устни и се бе извърнал на стола си така, че да не среща погледа на Карол.
— Така — поде Тони. — Дотук установихме, че инспектор Джордан не си поплюва. Кой друг ще си опита късмета?
Шаз едва не се пръсна от нетърпение, докато слушаше анализа на Кей — посредствен, но подробен. Кей се бе опитала да изгради няколко групи по общи признаци — една от тях съвпадаше с групата на Шаз, но Кей не й бе обърнала по-голямо внимание, отколкото на другите. Когато привърши, Тони изглеждаше по-доволен.
— Съвестна работа — отбеляза той, но неизказаното „но“ увисна почти осезаемо във въздуха.
Карол отново се намеси.
— Съвестна, да, но създава впечатление, че анализаторът не е в състояние да прави заключения. Офицерът, натоварен със следствието, ще очаква от вас информация, която подкрепя определен подход. Затова е редно изводите да се подредят по приоритет. Например — доста вероятно; възможно, но не дотам; съмнително; крайно невероятно. Такова подвеждане позволява на следователите да подредят по-продуктивно работата си.
— Честно казано, съзнавам, че е трудно да работите по този начин в изкуствената атмосфера на една класна стая — поде Тони. — Но постоянно трябва да се опитваме да го правим. Някакви предложения за реда, в който трябва да класираме идеите на Кей?
Шаз почти не се включи в последвалата оживена дискусия. Прекалено много се притесняваше от това, което предстоеше, за да се притеснява, че може да направи лошо впечатление. Няколко пъти срещна неволно въпросителния поглед на Карол Джордан и отвърна с някакви безобидни коментари.
Най-сетне дойде и нейният ред. Шаз се покашля и събра листовете пред себе си.
— Въпреки че съществуват някои повърхностни прилики, по силата на които могат да се набележат няколко потенциални варианта на групиране — поде тя, — при по-внимателен анализ се установява, че съществува само една стабилна група, свързана от няколко общи фактора. Днес възнамерявам да докажа, че действителното съществуване на тази група се подкрепя и от наличието на външна връзка и че всичко това навежда на един неизбежен извод — че децата, чиито изчезвания са включени в тази група, са жертви на едно лице — на един сериен убиец.
Тя вдигна поглед. Кей ахна, Леон се изсмя. Тони я гледаше учудено, но Карол Джордан се бе привела напред, подпряла брадичка на свитите си юмруци, явно заинтригувана. Шаз си позволи една едва забележима усмивка.
— Уверявам ви, че не си измислям нищо — каза тя. — Първата страница от купчината копия на масата пред вас е списък на общите характеристики на седемте изчезвания. Една от ключовите особености по мое мнение е, че и седемте момичета са си взели по една смяна дрехи, преди да напуснат дома си. Но не са вземали дрехи, които човек взима, когато има намерение да бяга и вероятно поне първоначално да живее на улицата. Във всеки от седемте случая те са взели най-хубавите си дрехи — модни тоалети, които биха облекли, ако отиваха на среща, а не удобни маратонки за дълго ходене и дебели якета, за да не им е студено, ако замръкнат на открито. Знам много добре, че момичетата на тази възраст не проявяват особен разум по отношение на това какво къде да носят, но не забравяйте, че в нашия случай става дума за послушни и кротки, разумни, а не проблемни деца.
Тя вдигна отново поглед и забеляза със задоволство, че и Тони следи думите й също толкова увлечено, колкото и инспектор Джордан.
— Във всички случаи момичетата не са се появили в училище, а предварително са излъгали у дома, когато са обяснявали къде ще прекарат вечерта — така са си осигурили период от около дванайсет часа, през които надали някой би започнал да ги търси. Само едно от седемте момичета е имало някакви проблеми с полицията — и то за кражба от магазин, когато била на дванайсет години. Не са имали асоциални прояви, няма никакви данни за злоупотреба с алкохол и наркотици.