Да има на разположение няколко часа сама в Манчестър, в работен ден, бе приключение само по себе си. Разходи се из магазините, поигра на ротативките, купи си лотарийни билети от будката за вестници на гарата. Спечели малка сума и реши, че това със сигурност е добра поличба. Когато се качи на влака, беше в неудържима еуфория и успя напълно да потисне лекото притеснение, което от време на време я караше да се запита какво ли ще каже майка й, когато разбере.
Смяната на влаковете не беше толкова приятна. Вече се смрачаваше, а и тя не можеше да разбере и дума от диалекта, на който говореха на нюкасълската гара. Говорът им ни най-малко не звучеше като изкуствения диалект на актьорите от телевизионните сериали. Със същия успех можеха да са и извънземни. По някакъв начин съумя да намери перона, от който тръгваше влакът за Файв Уолс Холт. Седна притеснена на мястото си, имаше чувството, че всички тези непознати около нея оглеждат хищно късата й пола и силния грим. Въображението й се развихри, рисувайки уморените пътници, прибиращи се у дома след работа, като луди убийци и маниаци.
Какво облекчение изпита, когато слезе от влака и го видя! Чакаше я в колата си на паркинга, точно както й беше обещал. Беше прекрасно. Говореше точно така, както бе очаквала от него, успокояваше я и накрая тя се убеди, че е постъпила правилно. Каза си, че той е очарователен, и че съвсем не прилича на телевизионна звезда.
Докато се движеха по тесните междуселски пътища, той й обясни, че могат да започнат с кастинга едва на другия ден сутринта, но че се надявал тя да вечеря с него. Има наблизо вила. Тя можела да преспи в стаята за гости, за да не му се налага да шофира, след като е пил вино с вечерята. Разбира се, само ако е съгласна. В противен случай ще я закара до хотела.
Част от нея й припомняше правилата на доброто възпитание, помнеше колко пъти й е набивано в главата да бъде предпазлива и я подтикваше да отиде незабавно на хотел, откъдето да телефонира на майка си и да я успокои, че е здрава и че всичко е наред. Но такава перспектива не криеше никакво очарование — нощ в самотната хотелска стая на някакво непознато място, където не познаваше никого, където само телевизорът щеше да й прави компания, а майка й да й се кара по телефона. Друго гласче, изкусителното гласче, което я подтикваше към приключения, й нашепваше, че никога друг път няма да има такъв шанс. Ще бъде насаме с него цяла вечер — каква по-добра възможност да го убеди в талантите си, така че утрешният кастинг да бъде просто формалност.
Имаше и една мисъл, едновременно вълнуваща и тревожна, която тя се опитваше да потисне — че надали би имало по-подходящ момент да загуби девствеността си.
— Ще бъде чудесно да нощувам у вас — каза тя накрая.
Той се усмихна, откъсна за миг очи от пътя пред себе си и отвърна:
— Мога да ти обещая, че ще се забавляваме добре.
И не я излъга. Поне не в началото. Храната беше фантастична, като онези страхотно скъпи деликатеси в „Маркс енд Спенсър“, за които мама все казваше, че не могат да си ги позволят. Пиха и вино, много различни видове. В началото шампанско, после бяло вино — с ордьоврите, червено с основното ястие и някакво сладко, ароматно, златисто вино с десерта. Не бе предполагала, че вината могат да бъдат толкова различни на вкус. По време на вечерята той беше чудесен. Беше забавен, флиртуваше по малко, забавляваше я със смешни истории, а тя преливаше от вътрешно доволство, че научава от първа ръка всички тези неща за истински телевизионни звезди.
Освен това като че ли тя също го забавляваше. Постоянно я питаше за мнението й, за чувствата й, кое телевизионно лице харесва и кое — не. Проявяваше искрен интерес, взираше се в очите й и я изслушваше внимателно, както сигурно правят мъжете, когато наистина те харесват, а не като момчетата в училище, които се интересуват само от футбол и дали ще им бутнеш. Беше очевидно, че той я харесва, но не се лигавеше като някакъв дърт мераклия. Беше внимателен, държеше се с нея като с възрастен човек. Разговорът я погълна дотолкова, че тя напълно забрави да се обади на майка си.
Към края на вечерята тя се чувстваше приятно замаяна. Не като на купона у Ема Ломас, когато изпи пет шишета много силно ябълково вино и се скъса от повръщане. Сега просто всичко като че ли плуваше в лека, приятна мъгла, а тя се чувстваше преизпълнена от щастие и тръпнеща от желание да почувства топлата му плът, да потъне в лекото цитрусово ухание, което се излъчваше от него, да осъществи докрай мечтите си.