— Оставих съобщение на секретаря, когато не дойде в ресторанта в събота вечерта, но тя така и не ми се обади. Очаквах да я видя снощи на тренировката по плуване, но и там не дойде. Разбира се, не бяхме уговаряли нищо предварително.
Преди Саймън да успее да отговори, Леон се появи отново в стаята.
— Ни вест, ни кост — обяви той. — Не се е обаждала да каже, че е болна или нещо подобно.
Бишоп цъкна неодобрително с език.
— Е, ще се наложи да започваме без нея.
Той им съобщи сутрешната програма, после включи видеото.
Картините, които се заредиха пред тях — все образи на последиците от изблици на неконтролируемо насилие и омраза — не правеха особено впечатление на Саймън. Той не намери и повод да се включи в последвалото обсъждане. Отсъствието на Шаз не преставаше да го безпокои. Беше отишъл до жилището й, за да я вземе да пийнат по нещо преди вечеря, както се бяха уговорили. Позвъни, но никой не му отвори. Наистина, беше подранил, затова си каза, че тя може да е под душа или да си суши косата, и затова не чува звънеца. Поразходи се наоколо и намери телефонна кабина. Звъня упорито, докато повикването бе автоматично прекъснато, после опита още два пъти. Не можеше да повярва, че тя просто ще му върже тенекия, без да го уведоми по някакъв начин. Върна се до апартамента й отново натисна звънеца.
Знаеше кой от двата партерни апартамента е нейният — беше я изпратил до тук една вечер, когато бяха ходили на кръчма с колегите си. Още тогава, измъчван от колебания дали да я покани да излязат някой път сами, той се бе позабавил в колата и можа да види кои прозорци светват, след като тя се прибра. Така че сега погледна натам и видя, че завесите на прозореца на спалнята са плътно затворени, въпреки че съвсем наскоро се бе смрачило. Каза си, че тя може би се преоблича, за да излезе. Но дори да беше така, очевидно нямаше намерение да излезе с него. Тъкмо бе решил да се откаже, да отиде на кръчма сам и да удави обидата си в колкото може повече бира, когато забеляза тясната алея, която водеше към задната част на къщата. Без да си зададе въпроса има ли право и основание да постъпва така, той се запромъква по нея, отвори малката порта от ковано желязо и влезе в потъналата в мрак задна градина.
Когато зави зад ъгъла на къщата, се препъна в някакво стъпало. Стъпалата бяха няколко и водеха към голям френски прозорец.
— Майната му — изруга той тихичко, но успя да се задържи да не падне. Постави длани край очите си, за да изолира светлината, която идваше от прозорците на съседната къща, и надникна през стъклото. Можа да види смътни силуети на мебели, които се очертаваха на слабата светлина, проникваща сякаш от някое съседно помещение. Нямаше никакви признаци на живот. Внезапно някой запали лампа в една от стаите на горния етаж и точно до Саймън се очерта светъл правоъгълник.
Съзнавайки, че за страничен наблюдател прилича повече на крадец, отколкото на полицай, той се промъкна назад в мрака, покрай стената, и излезе на улицата, надявайки се, че никой не го е видял. Само това му липсваше, патрулните полицаи да пуснат клюката, че в отдела по профилиране има воайори. Озадачен от отношението на Шаз, той се упъти към индийския ресторант, където имаха среща с Леон и Кей. Нямаше настроение да се присъедини към техните гадания какво ли по-добро предложение за вечерта е получила Шаз, затова се съсредоточи върху задачата да види какво е максималното количество светла бира, което може да поеме.
Сега, в понеделник сутринта, Саймън беше сериозно обезпокоен. Едно нещо бе Шаз да му върже тенекия — беше повече от ясно, че тя може да си намери нещо много по-добро от него, и то без особени усилия. Но да не се появи на занятие беше нещо съвсем друго, и то напълно неприсъщо за нея. Саймън изобщо не чуваше мъдрите слова на Пол Бишоп, въртеше се на стола си, нервничеше, а между тъмните му вежди се бяха вдълбали две дълбоки бръчки. Веднага щом столовете заскърцаха, известявайки края на занятието, той хукна да търси Тони Хил.
Откри психолога в полицейския стол. Тони се беше разположил край масата, на която обикновено обядваха специалистите по профилиране.
— Имаш ли време да поговорим, Тони? — попита Саймън. Напрегнатото изражение на тъмните му очи превръщаше лицето му в почти огледално отражение на преподавателя му.
— Разбира се. Сипи си кафе и сядай.
Саймън хвърли колеблив поглед през рамо.
— Работата е там, че останалите ще пристигнат след минута, а пък… ами бих предпочел да говорим насаме.
Тони взе кафето си и папката, която прелистваше, и стана.