— Не виждам нищо спешно — измърмори съдебният лекар, докато вадеше гумените ръкавици от чантата си. — Предвид състоянието й, един час повече или по-малко не би имал никакво значение. Не е като да те викат за жив човек, нали? Шибаният пейджър се е превърнал в проклятие на живота ми.
Тони едва се удържа да не удари закръгления лекар.
— Тя беше служител на полицията — каза той рязко.
Лекарят го огледа внимателно.
— Струва ми се, че не ви познавам. Нов ли сте?
— Доктор Хил е командирован тук от Министерство на вътрешните работи — намеси се местният инспектор. Тони не помнеше името му. — Занимава се с новия отдел по психологическо профилиране, за който сигурно сте чували. Момичето беше на обучение при него.
— Е, добре, лично аз ще се погрижа за нея, както бих го сторил и за всяко йоркширско момиче — отвърна сухо лекарят и се зае с мъчителната си работа.
Тони стоеше отвън, пред френските прозорци, които бяха вече отворени, и наблюдаваше как фотографът и екип лаборанти извършват рутинния оглед на местопрестъплението. Не можеше да откъсне очи от останките на Шаз. Независимо от усилията си не бе в състояние да пропъди спомена за това, което тя беше преди. Споменът само провокираше решимостта му, макар че би предпочел тази провокация да не съществуваше.
Горкият Саймън, каза си той с горчивина. Бяха го откарали, смъртноблед и треперещ, в централата, за да даде показания за случилото се в събота вечер. Тони знаеше достатъчно добре как функционира мозъкът на полицая, за да прецени, че в очите на служителите от криминалния отдел на този етап Саймън е главният заподозрян. Трябваше да предприеме нещо и по този въпрос, и то за предпочитане незабавно.
Инспекторът, чието име не помнеше, слезе надолу по стъпалата и застана до него.
— Голяма гадост — отбеляза той.
— Тя беше добър полицай — каза му Тони.
— Ще хванем това копеле — отвърна самоуверено инспекторът. — Не се безпокойте.
— Бих искал да ви помогна.
Инспекторът повдигна едната си вежда.
— Нямам право да вземам сам решение — каза той. — Не е сериен убиец, нали разбирате. Никога досега не сме виждали такова нещо в нашия район.
Тони се насили да преглътне раздразнението си.
— Инспекторе, това не е първо престъпление за убиеца. Който и да го е извършил, е направо експерт. Може досега да не е извършвал убийство във вашия участък, или да не го е вършил точно по този начин, но това не е плод на аматьорско забавление.
Преди инспекторът да успее да отговори, ги прекъснаха. Съдебният лекар бе изпълнил ужасяващите си задължения.
— Е, Колин — поде той, идвайки към тях, — може да се каже със сигурност, че е мъртва.
Полицаят хвърли бърз поглед към Тони и отвърна:
— Можеш да си спестиш черния хумор поне този път. Имаш ли някаква представа кога се е случило?
— Питайте вашия патоанатом, инспектор Уортън — нацупи се лекарят.
— Така и ще направя. Все пак, бихте ли ми дали някакви предварителни данни?
Докторът смъкна така рязко ръкавиците си, че гумата изплющя.
— Да видим… понеделник по обед… Би трябвало да е станало между седем часа вечерта в събота и четири сутринта в неделя — в зависимост от това дали отоплението е работело и колко дълго е било включено.
Инспектор Колин Уортън въздъхна.
— Периодът е доста голям. Не можете ли да стесните малко границите?
— Аз съм лекар, а не врачка — сопна се заядливо докторът. — А сега смятам да се върна на игрището за голф, ако не възразявате. Ще получите доклада ми утре сутринта.
Тони импулсивно протегна ръка и го спря.
— Докторе, имам нужда от вашата помощ. Знам, че това не влиза във вашите задължения, но ми е ясно също и че имате голям опит в тази област. — Ласкателството винаги помага. — Всички тези рани… Можете ли да прецените дали е била още жива, когато са нанесени, или това е сторено след смъртта й?
Докторът изду пълните си червени устни, обърна се и се взря в трупа на Шаз. Приличаше на малко момче, което се превзема пред старата си леля, за да измъкне от нея повече пари.
— И едното, и другото — отвърна той след известен размисъл. — Очите са били извадени, когато е била още жива. Сигурно устата й е била запушена, иначе би пищяла като че ли я въртят на шиш. Сигурно веднага е припаднала — в резултат на шока и болката. Това, което убиецът е излял в гърлото й, е силно разяждащо вещество, и то е причинило смъртта. Мога да заложа пенсията си, че при аутопсията ще установят пълно разграждане на тъканта на дихателните пътища. Съдейки по количеството изтекла кръв, бих казал, че ушите са отрязани, когато е умирала. Отрязани са много чисто между другото, не на няколко пъти, както се случва обикновено при подобни обезобразявания. Убиецът трябва да е имал страшно здрави нерви и страшно остър нож. Ако се е опитвал да оприличи края й на тези три маймуни, може да се каже, че се е справил много добре. — Той кимна на двамата мъже. — Аз ще тръгвам. Оттук нататък е ваш ред. Пожелавам ви успех в търсенето. Имате работа с абсолютно луд човек.