И той се заклати като патица по алеята към изхода.
— Няма лекар с по-отвратително държание от това копеле в целия Уест Райдинг — отбеляза отвратено Колин Уортън. — Съжалявам.
Тони поклати глава.
— Каква е ползата да се замаскира нещо толкова ужасно с по-изискани думи? Нищо няма да промени факта, че някой е нарязал Шаз Боуман на парчета, като същевременно се е постарал да ни покаже защо го е сторил.
— Какво? — попита Уортън. — Да не съм пропуснал нещо? Какво искате да кажете с това, че ни е показал защо го е сторил? Аз лично не знам защо.
— Нали видяхте рисунката? Трите мъдри маймуни. Не знам, не чух, не видях. Убиецът е унищожил очите, ушите и устата й. Това не ви ли говори нещо?
Уортън сви рамене.
— Вариантите са два — или приятелят й е убиецът, и ако е така, той е луд за връзване и няма никакво значение какви идиотщини се въртят в главата му. Или пък е друг луд, който ненавижда полицаите, защото според него си навираме носовете, където не ни е работа.
— А не мислите ли, че може да става дума за убиец, който е искал да убие именно Шаз Боуман, защото тя си е завряла носа там, където не е трябвало?
— Не виждам как би могло да бъде така — каза пренебрежително Уортън. — Тя никога не е работила по местни случаи, нали? Вашият отдел още практически не функционира, така че не е възможно тя да се е изпречила на пътя на някоя местна откачалка.
— Макар че все още не ни се възлагат нови случаи, ние обработваме стари, но също така действителни. Преди няколко дни Шаз представи една теория за сериен убиец, който не е бил идентифициран досега…
— Онази измишльотина с Джако Ванс? — Уортън не можа да се удържи и се изхили. — Хубаво се посмяхме с нея.
Чертите на Тони се изопнаха.
— Вие не би трябвало да сте запознат със случая. Кой е разнасял служебни тайни?
— О, не, докторе, нямам намерение да накисвам когото и да било. Пък и нали знаете, в участъка тайни няма. Пък и майтапът беше голям, как да го премълчи човек! Джако Ванс — сериен убиец. Следващия път може да се окаже и кралицата — майка! — Той се разкиска неудържимо и потупа покровителствено Тони по рамото. — Съгласете се, докторе, най-вероятно усетът ви е изневерил, като сте подбрали приятелчето й за този отдел. Не е нужно аз да ви обяснявам, че в девет от десет случаи е достатъчно да установим с кого се е чукала жертвата. — Той повдигна замислено едната си вежда. — Или, разбира се, човекът, който открива трупа.
Тони се изсмя подигравателно.
— Ако се опитвате да лепнете убийството на Саймън Макнийл, само си губите времето. Той не е извършил това нещо.
Уортън се обърна с лице към Тони, измъкна пакет цигари и извади една със зъби. Запали я и каза:
— Веднъж бях на една ваша лекция, докторе. Беше в Манчестър. Тогава казахте, че най-добрите ловци са тези, които най-много приличат на плячката си. Казахте, че ловецът и плячката са две страни на една и съща монета. Предполагам, че сте прав. Само дето един от вашите ловци е минал от другата страна.
Джако махна с ръка към мениджъра си в знак, че го освобождава, и натисна едно копче на дистанционното управление. Лицето на жена му изпълни огромния телевизионен екран. Предаването й тъкмо приключваше и тя насочваше вниманието на публиката към най-важното от обедните новини. Все още нямаше нищо. Колкото по-късно, толкова по-добре, помисли той неволно. Колкото по-неточна бе преценката на патоанатома за часа на смъртта, толкова повече моментът щеше да се отдалечи във времето от посещението на онази глупачка в дома му. Той изгаси телевизора и насочи вниманието си към отворения пред него сценарий, но не преди да се запита какво ли е да водиш такъв живот, та никой да не забележи, че си мъртъв от два дни. Помисли, самодоволен както винаги, че с него такова нещо не би могло да се случи. Отдавна мина времето, когато беше незначителна величина в нечий живот.