Първоначално се спряха на откриването на трупа. Въпросите им явно целяха той да заяви, че никога дотогава не е бил в жилището на Шаз и не е знаел кои са прозорците на нейния апартамент. Сега обаче започнаха да навлизат в територия, където хипотезата им имаше по-слаби основания. Тони беше подготвен. Знаеше, че няма да му спестят нищо. Все пак, той всъщност не беше полицай, така че, ако си търсеха изкупителна жертва, биха предпочели него пред някой от хората, които обучаваше. Като прибавим към това и явната неприязън на местната полиция, задето трябваше да приютяват външни лица, ръководени от някакъв всезнайко от Министерството, който в техните очи почти не се различаваше от шаман на сатанистка секта, ставаше повече очевидно, че шансовете да премълчи нещо са минимални. От мига, в който се събуди, бе започнал да разиграва наум всевъзможни сценарии. Докато закусваха, тревогата му от предстоящия разпит се усилваше въпреки старанията на Карол да го убеди, че въпросите ще бъдат рутинни.
Във влака на път към Лийдс, той гледаше невиждащо през прозореца, и в ума му се въртеше една-единствена мисъл — как да убеди полицаите, че човекът, който бе сторил това с Шаз, няма нищо общо с нейните приятели и колеги. Сега, когато се бе озовал в действителната ситуация, му се искаше да бе тръгнал направо за Лондон. Мускулите на раменете му бяха вече схванати. Чувстваше как изтръпването пълзи по гърба към главата му. Всеки момент щеше да го стегне жестоко главоболие.
— Да започнем от самото начало — заяви рязко Маккормик.
— Кога се запознахте с Шарън Боуман? — попита Уортън. Поне не се опитваха да си разпределят ролите на добро и лошо ченге. И двамата се държаха откровено агресивно — представяха се за това, което всъщност бяха.
— Капитан Бишоп и аз разговаряхме с нея в Лондон преди около два месеца. Точната дата е записана в служебния ни дневник. — Успяваше с голямо усилие на волята да говори равно и безизразно. Само машина за гласов анализ би могла да регистрира скритото потрепване на гласа му, но за негов късмет техническият прогрес не бе стигнал до тук.
— И двамата заедно сте разговаряли с нея, така ли? — този път питаше Маккормик.
— Да. След официалното интервю капитан Бишоп се оттегли и аз я подложих на няколко психологически теста. След това младши следовател Боуман си тръгна и аз не я бях виждал до началото на обучението.
— Колко дълго останахте насаме с Боуман? — отново Маккормик. Уортън се бе облегнал на стола си и съзерцаваше Тони с поглед, който съдържаше професионална смесица от подозрение, презрение и съмнение.
— Тестовете отнемат около час.
— Достатъчно време да опознаеш някого, нали?
Тони поклати глава.
— Тестовете не предполагат провеждане на обикновен разговор. Такъв разговор дори не е препоръчителен, защото целта е подборът да бъде колкото е възможно по-обективен.
— И решението да приемете Боуман в отдела беше единодушно?
Тони се поколеба само миг. Ако още не бяха разговаряли с Пол Бишоп, щяха да го сторят. Нямаше смисъл да се отклонява от истината.
— Пол имаше някои възражения. Мислеше, че е прекалено екзалтирана. Моят аргумент беше, че се нуждаем от разнообразие на личности в екипа. Затова той прие Шаз, а пък аз се съгласих с приемането на друго лице, по отношение на което изпитвах известни съмнения.
— И кое беше това лице? — попита Маккормик.
В такава елементарна клопка нямаше да падне.
— По-добре попитайте капитан Бишоп.
Внезапно Уортън се приведе напред. Грубоватото му лице се озова непосредствено пред лицето на Тони.
— Момичето ви хареса, а?
— Що за въпрос е това?
— Повече от ясен. Да или не? Привлекателно ли ви се стори момичето? Почувствахте ли се привлечен от нея?
Тони помълча за миг, подготвяйки внимателно отговора си.
— Да, прецених, че с този външен вид не може да не е привлекателна за много мъже. Лично аз не се почувствах сексуално привлечен от нея.
Уортън парира присмехулно.
— И как точно преценихте? Съдейки по това, което знам, не реагирате като повечето нормални мъже, така ли е?
Тони трепна, сякаш го бяха ударили. Стегнатите му мускули потръпнаха и стомахът му се сви. По време на следствието след онзи случай, по който бяха работили с Карол Джордан, бе неизбежно по време на разпитите да стане дума за сексуалните му проблеми. Получи уверения за абсолютна поверителност на сведенията, и ако съдеше по реакциите на полицаите, с които си бе имал работа оттогава досега, те наистина бяха останали поверителни. А сега смъртта на Шаз Боуман го бе лишила от това право. За миг се зачуди откъде са се добрали до тези сведения. Надяваше се поне, че импотентността му няма да стане предмет на обикновени клюки.