— Отношенията ми с Шаз Боуман бяха чисто служебни — каза той, насилвайки се да говори спокойно. — Личният ми живот няма абсолютно нищо общо с настоящото следствие.
— Това решаваме ние — отбеляза грубо Маккормик.
Уортън продължи.
— Твърдите, че отношенията ви са били делови. Но ние разполагаме с данни, според които сте отделяли на Боуман повече време, отколкото на други служители в отдела. Случвало се е други нейни колеги да пристигат рано сутрин на работа и да ви заварват, увлечени в разговор. Тя е оставала след занятия, за да разговаря с вас насаме. Излиза, че отношенията ви са били много близки.
— Между мен и Шаз не е имало нищо нередно. Откак се помня, ставам рано и обикновено отивам на работа преди всички останали. Питайте, когото искате от хората, с които съм работил. Шаз имаше проблеми с обработката на данни, затова няколко пъти дойде по-рано, за да поработи извънредно. Що се отнася до това, че оставаше да разговаря с мен след общите занятия, това се дължеше просто на увлечението й по нашата работа, а не на някакъв таен мотив. От досегашните си проучвания около личността на Шаз Боуман би трябвало да сте схванали поне едно — че тя беше влюбена единствено в работата си.
Той си пое дълбоко дъх.
Настана продължително мълчание. Накрая Маккормик попита:
— Къде бяхте в събота?
Тони поклати недоумяващо глава.
— Губите си времето с тези въпроси. Би трябвало да търсите убиеца, а не да се опитвате да изкарате някой от нас виновен. Би трябвало да обсъдим какъв е смисълът на това, което този човек е причинил на Шаз, защо е оставил картината с трите мъдри маймуни върху трупа, защо няма никакви следи и защо убийството не е свързано със сексуално насилие.
Маккормик присви очи.
— Много ми е интересно защо подчертавате толкова настоятелно липсата на физически улики. Откъде бихте могли да научите това?
Тони изпъшка.
— Не съм го научил. Но видях трупа и местопрестъплението. Съдейки по опита си с убийци — психопати, предположих какъв е вероятният сценарий.
— Не само един полицейски служител, но и един близък сътрудник на полицията би оценил важността на веществените доказателства — отбеляза лукаво Маккормик.
— Всеки, който има телевизор в къщата си и умее да чете, оценява значението на веществените доказателства — възрази Тони.
— Но не всеки знае как да заличи всички следи, както би могъл да го знае човек, който е наблюдавал нееднократно как се провеждат огледите на местопрестъпления, нали?
— Искате да кажете, че веществени доказателства няма, така ли? — Тони премина в нападение, хващайки се за единствената информация, която имаше значение по негова преценка.
— Не съм казал нищо подобно — възрази тържествуващо Маккормик. — Убиецът на Шарън Боуман може да си мисли, че не е оставил никакви следи. Само че се лъже.
Тони мислеше трескаво. Не бе възможно да са намерили пръстови отпечатъци или следи от стъпки — това би било в разрез с организираната прецизност на убиеца. Сигурно става дума за косми или нишки от плат. Космите могат да бъдат от полза, ако има заподозрян, за да направят сравнителен анализ. От друга страна, нишките от тъкан биха могли да бъдат проследени от опитен лаборант. Надяваше се, че анализаторите на полицията в Западен Йоркшир са добри.
— Чудесно — отбеляза той.
Маккормик се намръщи.
Уортън отвори една папка, извади някакъв лист и го постави пред Тони.
— Показвам на доктор Хил фотокопие на извадка от бележника на младши следовател Боуман, отнасяща се до седмицата, през която е убита. На датата на нейната смърт има само две записки. „Дж.В., девет и половина“. След това — буквата Т. Заявявам пред вас, доктор Хил, че сте имали среща с Шаз Боуман в събота. И че тази среща действително се е състояла.
Тони зарови пръсти в косата си. Потвърждението на теорията на Карол, че Шаз е решила да разговаря лично с Ванс, не му донесе никакво удовлетворение.