— Инспекторе, лично аз не съм уговарял такава среща. За последен път видях Шаз жива в петък, в края на работния ден. Това, което съм вършил в събота, не е ваша работа.
Маккормик се наведе напред и заговори тихо:
— Не съм много сигурен, че е така. Т като Тони. Може да сте имали среща. Може да сте се срещнали в извънслужебно време, не на територията на участъка, приятелят й да е разбрал и да е побеснял. Може да й е вдигнал скандал и тя да е признала, че предпочита вас пред него?
Устните на Тони трепнаха презрително.
— Не можете ли да измислите нещо по-свястно? Теорията ви е жалка, Маккормик. Имал съм пациенти, чиито измишльотини звучаха далеч по-достоверно. Не е възможно да не съзнавате, че важното в случая е записката, която гласи „Дж.В., девет и половина“. Шаз може да е имала намерение да разговаря с мен след тази среща, но така и не го е осъществила. Ако наистина се интересувате от действията на убиеца в събота, би трябвало да поразпитате Джако Ванс и антуража му.
В момента, в който произнесе името на Ванс, Тони осъзна, че не трябваше да го прави. Маккормик поклати съжалително глава, а Уортън скочи рязко, така че краката на стола му изскърцаха по линолеума.
— Джако Ванс се опитва да спасява живот, а не да го отнема. Вие сте този, който има предистория на убиец — развика се Уортън. — Вие вече сте убивали човек, така ли е, доктор Хил? И както вие, психолозите, непрекъснато повтаряте, наруши ли се веднъж едно табу, няма връщане назад. Вълкът кожата си не мени! Знаете поговорката, докторе. Нали знаете шибаната поговорка?
Тони затвори очи. Болеше го гръдният кош, сякаш някой бе го ударил в слънчевия сплит и дишането му бе секнало. Защитата, която бе успял да си изгради през последната година, рухна. Той отново долавяше мириса на кръв и пот, чувстваше мокротата им по дланите си, чуваше писъците, изтръгнали се от собственото му гърло. Отвори очи и погледна Уортън и Маккормик с такава омраза, каквато доскоро мислеше, че вече не може да изпита.
— Сега вече прекалихте — каза той и стана. — Следващия път, когато искате да разговаряте с мен, ще ви се наложи да ме арестувате. И няма да е зле да се постараете адвокатът ми да е тук, когато го направите.
Докато излизаше от стаята за разпити, прекосяваше участъка и се упътваше навън, го крепеше единствено желанието да не им достави удоволствието да го видят как рухва. Никой не направи опит да го спре. Тръгна бързо през паркинга, за да успее да излезе на улицата, преди да повърне. В момента, в който се появи на тротоара, до него спря кола със свален прозорец, на който се появи тъмнокосата глава на Саймън Макнийл.
— Искаш ли да те откарам?
Тони почти отскочи, сякаш го бяха ударили.
— Не… аз… не, благодаря.
— Хайде, качи се — настоя Саймън. — Чакам те от доста време. Държаха ме в участъка почти цяла нощ. Ще се опитат да ми лепнат убийството при първа възможност. Длъжни сме да опитаме да разберем кой е убил Шаз, преди да решат, че се налага да арестуват някого.
Тони се приведе към колата.
— Саймън, слушай внимателно. Прав си, че им се иска убиецът да е един от нас. Не съм сигурен, че ще стигнат дотам, че да подхвърлят фалшиви улики. Но нямам намерение да седя и да чакам, за да видя дали ще го направят или не. Възнамерявам да разбера кой се крие зад всичко това, но не мога да те въвлека в тази работа. Достатъчно опасно е решението да тръгна срещу човек, който е в състояние да извърши това, което той е сторил с Шаз. Ще ми бъде достатъчно трудно да пазя себе си, за да мога да пазя и теб. Ти може да си чудесен криминалист, но за конфронтация с такъв психопат си абсолютно начинаещ. Направи услуга на мен и на себе си. Моля те, иди си у дома. Опитай се да преживееш загубата на Шаз. Не се опитвай да се правиш на герой, Саймън. Не искам да погребвам още един от вас.
Саймън доби такова изражение, сякаш всеки момент щеше да се разплаче и да удари Тони.
— Не съм дете, а обучен полицай. Работил съм по разкриване на убийства. Обичах я. Не можеш да ме изключиш просто така. Не можеш да ме спреш, искам да хвана това копеле.
Тони въздъхна дълбоко.
— Не, не мога да те спра. Но Шаз също беше обучен полицай. И тя бе работила по разследване на убийства. Знаеше много добре, че се изправя срещу убиец. И все пак беше убита. Не просто убита, а унищожена. Конвенционалните полицейски методи няма да ни помогнат в този случай, Саймън. А аз съм правил това и преди. Вярвай ми, знам какво е и не го пожелавам и на най-големия си враг. Върви си у дома, Саймън.