И в тоя миг сякаш се родих наново: цип, разтърсване, сакът се разтвори и се свлече надолу. Най-после благословеният свеж въздух. Само че направих всичко възможно да се овладея. По време на страданието моментът, когато проявяваш най-голяма слабост, е мигът на облекчението. Садистите го знаят добре и се възползват от това, точно тогава да ти набият още повече обръчите… Така че продължих да се гърча и да вия върху ледения под, демонстрирайки обичайното отчаяние и кошмар на ужасено момиче, изпаднало в подобно положение, което толкова много се харесва на копелетата.
— Дръж оттука, Пабло.
Измъкнаха главата ми. Останалата част се показа след ново теглене. Чух разгъване на полиетиленово фолио и затваряща се метална врата. Отблясък светлина минаваше от долния край на бинта през лицето ми, но аз не можех да видя по-далече от носа си, в най-добрия случай. Чух изсвистяване и още преди да разбера, нещо сряза каучуковата лента между китките и краката ми.
Не последва облекчение, а най-острата болка, която бях изпитала от началото досега. Дивашкото изпъване в сухожилията бе като мъчение на оня средновековен уред, дето са разтягали нагоре и надолу телата на жертвите, изкрещях или поне се опитах, защото се получи нещо като животинско мучене. Ново рязане и глезените ми се отделиха един от друг. Усетих два пръста да притискат лявата ми китка и погрешно реших, че ще последва освобождаването на ръцете ми. Но очевидно беше единствено за да се увери, че са здраво вързани. „Иска да е сигурен, че съм добре, че не се нуждая от належаща помощ“, помислих си. Опипа пулса ми, хвана ръката ми и ме издърпа. Опита се да ме изправи, само че, кавалере мой, краката ми бяха като протези, току-що монтирани на таза.
Последва смяна в стратегията: ръката пусна моята и хвана кичур от косата ми. Вдигна ме нагоре за косите. Лепенката върху устата се изду от виковете ми. Помъчих се напосоки да се хвана за нещо, оказаха се краката му, тялото ми се тресеше като от електричество и ме лазеха тръпки. Отново дърпане и тръгнах, препъвайки се. Когато чичо Хавиер получи удар и остана парализиран, ми казваше, че най-лошото нещо е да усещаш колко са ненужни краката ти, като не можеш да си служиш с тях, „част от тялото, която единствено ти пречи“. Аз не бях вдървена като него, но все едно, че сега се учех да ходя. Политвах на една или друга страна, коленете ми се огъваха, изправях се наново и всичкото това едновременно, като в някаква комедия. Най-после движенията полека-лека започнаха да се координират и скубането попрестана.
— Мръдни се, момче, да мина.
Влязохме. Разбрах го по промяната на светлината, която успяваше да проникне през превръзката. И това ме спаси да си навехна крака, предусетих стълбата, преди да стъпя на нея. „Към мазето, разбира се. Води ме към подземието.“ Никак не ме жалеше. Не ми даваше да си отдъхна, блъскаше ме надолу непрекъснато, както бях наведена, с вързани очи и ръце на гърба. Не го интересуваше, че ще се нараня или че ще си счупя нещо. Като всеки представител на Жертвоприношение, желаеше самата аз да контролирам целостта си.
На последното стъпало, където очевидно имаше малка площадка и стълбите правеха завой, изгубих равновесие и усетих ръка да ме улавя през кръста. Така че въпреки всичко не му беше напълно безразлично. Но в следващия миг отново бях захвърлена на случайността.
Още по-остър студ и миризма на лекарства — това бе първото ми впечатление от подземния етаж. И второто — болезнен удар на дясното ми бедро в нещо металическо, като маса. Подскочих и завих от болка, усетих сълзи и се напишках. За което бях възнаградена с ново силно дърпане, но малко след това застанахме на място. Очевидно част от техниката, с която показваше какъв мъж е и властта, дето упражняваше над мен, бе да ме кара да върша всичко, без да ми говори. В момента например очевидно искаше да коленича. Издърпване, блъсване и коленичих. Опипах някаква стена с ръце и крака. Металическа скоба изщрака около потния ми врат и зад гърба си чух заключващия механизъм. Не можех да седна, не можех да се изправя, това ме потисна, защото знаех какво е да стоиш на колене часове наред.
Отново опипа пулса ми, тоя път на гърлото. И долният край на превръзката се повдигна. Пръстът му изглеждаше като червей под лявото ми око. Различих острие и превръзката се разкъса отдолу нагоре.