Сред тишината, която бе настанала около мен, проклинах грешката с момчето. Бях опитала да го прикоткам рационално, без да си давам сметка, че е далеч от моя обсег. В края на краищата то ме измами. Вероятно се подчиняваше на списък от правила, в училище — едни, пред баща си — други, но с мен, както и с кученцето, си беше чист псином. „Сляпа материя“, щеше да го нарече Дженс, създание, направено единствено от желания и без всякакви задръжки. С мен щеше да стигне дотам, докъдето диктуваше необходимостта му да се забавлява, и нищо в мен самата не бе в състояние да го възпре да ми пробива дупки, да ме премачка, да изпразни тялото ми като термит, докато се насити. Нищо не можеше да се направи с него на човешко равнище. Жалкият му кратък живот редом с Воайора го бе превърнал именно в това. Трябваше да го предвидя.
Бях допуснала сериозна грешка и това се дължеше на притесненията ми за Вера. И я платих прескъпо.
Помислих за вариантите, които ми оставаха. И не ми хрумна нищо. Дженс ме бе предупредил: „От момента, в който те съблече и ти върже лицето, ще започне броенето назад. Възможностите да го обсебиш от този миг нататък ще бъдат минимални.“ Беше ясно, както Дженс, а и аз бяхме предположили, че създаването на маски при тия реални обстоятелства би било възможно, и бях подготвена по единствения възможен начин за един агент под прикритие. Но не бях успяла да предваря неговите собствени действия. Надявах се да видя сестра си жива или мъртва, а не тоя рекет с датчици за поведение, било то истински или просто шантаж. Това ме объркваше, възпираше ме повече от въжетата, с които бях омотана. Бях почти сигурна, че лъже, че детекторите му не са в състояние да различат една светкавична маска. И за да разчитам дори и на минимална вероятност да спася сестра си или да оживея аз самата, трябваше да планирам нейното изпълнение. Рано или късно.
Но се нуждаех от време и спокойствие за вземането на решение, а бях сигурна, че Воайора нямаше да ми ги предостави.
25
Не го чух да идва. Детето бе пуснало някакъв оглуши телен рок.
— Махни това — каза Воайора.
Внезапно настъпилата тишина ме стресна толкова, колкото и музиката преди това. При тия обстоятелства всяко нещо бе в състояние да ме смути.
— Даде ли й вода? — В един момент вече не знаех на момчето ли говори, или на мен.
Не последва отговор. Воайора повтори въпроса и детето каза „да“.
— Пабло, отговаряй ми, когато те питам.
Аз продължавах да лежа на пода, контролирайки ръцете и краката си, за да облекча напрежението от връзването. Когато отмалявах пък, стягах мускулите на краката си. Болката в ръката заради отрязания пръст бе като гладно куче, което непрекъснато се дърпаше, за да се отвърже. Всичко беше безизходно, но знаех, че най-лошото тепърва предстои.
Почувствах ръката му върху себе си и си пожелах потта ми да е киселина, за да го изгори. Провери пулса на гърлото ми, прегледа въжетата и усетих инжекция в дясната си ръка. Някакъв подкожен аналгетик вероятно. Не желаеше да припадна от болка преди самия спектакъл. Виждах единствено коляното му, опряно в пода току до лицето ми в чист, изгладен панталон. Долових нещо като миризма на мъж. Дръпна ме за ръката и ме захвърли настрани. Затворих очи и почувствах как напъхва в устата ми, между вървите, пластмасова бутилка. Пих колкото можах. Част от водата повърнах. Воайора виждах като мъгляв силует в контражур под светлините от тавана.
— Починахте ли си, госпожице? — И запуши шишето. Гладна ли сте? Има едно нещо, което можем да направим за вас.
Нито един от тия въпроси не бе зададен, за да му бъде отговорено.
Забелязах, че от време на време поглеждаше назад и се местеше наляво и надясно. „Вероятно, за да не пречи на камерите“, помислих си.
Отново се разнесе виенето, тоя път по-слабо, и бащата строго вдигна глава.
— Пабло, закарай кучето долу.
— Не може ли да стои тука?
— Чу ме, нали? И си вземи един душ, преоблечи се и се обуй.
Настъпи тягостна тишина, нарушена от нещо, което издрънча върху масата зад Воайора — момчето, ядосано, преди да излезе, бе запокитило бръснача, който преди малко държеше в ръцете си. Погледна ме и се усмихна, като че ли се извиняваше на съседката заради поведението на сина си.