— Признавам ти, че понякога самият аз се страхувам от него — каза. — Много свястно дете е, но си живее в някакъв собствен свят. Мисля си, че това е цената, която плащам за собствената си сигурност. Успях да убедя майка му в Брюксел… Много години съм живял там. Работех като преподавател по информатика, докато организирах тази компания за информационна сигурност… Тя ми беше ученичка, от Щатите. Успях да я убедя да роди. И като стана тази работа, я премахнах. Имах нужда именно от дете. Доста съм попрочел за вас и знам, че едно дете е най-добрата защита. Капан срещу капан. Вие мамите, аз също мамя. Нали има логика? — Докато говореше, непрекъснато ме галеше, махаше косите от лицето ми, плъзгаше пръсти по ръцете, задника, бедрата ми. С другата си ръка ме пипаше между краката. Миришеше на шампоан и си бе сложил нова риза, лилава, и черни елегантни обувки. — И знаеш ли кое промени живота ми? 9-Ν, бомбата. Дотогава фирмата ми беше малка, почти семейна, но после всички правителства взеха да се обръщат към нас, към моя бранш. И предпочетоха мен, като испанец, смятаха, че съм идеалният човек, който да им обезпечи сигурността. 9-N ме доведе в Испания. — Усмихна се. — След това изчаках Пабло да навърши единайсет и да започна серийно. — Провери превръзките. Или може би ги смени, не знам, тази част от тялото ми бе напълно безчувствена. На всичкото отгоре и болеше, като ме разбутваха. Изръмжах изпод въжетата. — Онова, което не искам да се случва най-вече, е да ме мамиш. Разполагаш с някаква власт. Вие сте вещици. Работите с психиката на другите, както едно време са си служели с отварите. Знам, че има още като тебе, дето обикалят Мадрид и ме дебнат. Веднъж, убеден съм, мярнах една, хвана ме и не можах да спя цяла нощ. Затова винаги предоставям избора на Пабло. Той няма как да бъде преметнат. Само че, докато видях тебе.
Изведнъж ми стана ясно: него го бе много повече страх от мен самата. И то, защото ме желаеше по-силно от когато и да било друг в живота си. Техниката на Дженс бе нахлула в псинома му като пролетно наводнение и бе отнесла всичките му средства за защита, дори и добре обмисленото, чисто рационално доверие в сина му.
— През целия си живот аз убивам — продължи, като доближи лицето си до моето. — Не само жени, но преди всичко жени. Из разни градове в Европа. Когато открих, че мога да заличавам следите си и да променям информация само чрез моя компютър, ми стана много лесно да върша, каквото си поискам. Единствената разлика е, че сега го правя за слава, и по тая причина действам в един и същи град — това едно, и второто е, че започнах да използвам Пабло. Ти си мислиш, че съм някакъв звяр. Разбирам те напълно. Само че, ще те попитам, за това не е ли отговорен моят, както го наричате, „псином“? — Пипна главата си. — А ако правя нещо, което вие, агентите под прикритие, ми внушавате да правя? Тогава кой е виновникът? Ако съм те докарал тук само защото ти си ме подмамила? Кой е виновникът? Мога ли да не върша това, което върша? Веднъж в Брюксел се справих с един германец, психолог в полицията. Накарах го да ми каже към кои ме причисляват. И названието ми хареса: Жертвоприношение. Така че не мога да сторя нищо срещу това. Жертвоприносителят съм аз. По-рано психологическата наука смяташе, че ние сме болни или че сме преживели травми. Докато сега знаем, че това си е вид псином. Все едно си се родил със сини очи или с черна кожа. И искаме да изпитаме съответните удоволствия в живота, така както всички останали. Шекспир го е казал още преди някой да се досети за това: Макбет не е по-виновен от Лир, нали така? Поднесено по този начин, не изглежда зле, а?
Бе се захванал с раната ми. Бършеше я с марля и ми причиняваше все по-силна болка. Продължавах да лежа на пода, извита назад, лявата ми буза опряна върху плочите, лицето опасано с въжета, ръцете и глезените вързани на задника. Бях принудена да търпя това изпитание абсолютно неподвижна. В един миг си помислих, че ще припадна, и захапах вървите, минаващи през устата ми, за да го предотвратя.
— Съжалявам за всичко — каза Воайора, докато ме превързваше отново. — Карам се на Пабло, трябва обаче да се има предвид и че го глезя, нали? Това ти се отрази и на теб, но превръзките са добре и ти сложих упойка. Боли ли те?
Не отговорих. Продължих да стоя с отворени очи, примигвайки.
Наведе се още към мен. Дъхът му миришеше на кафе.
— Кажи, какво ми направи? Само това, само толкова, и ще те убия веднага, заклевам се.