— Много добре. — Воайора изглеждаше удовлетворен. — Сега полека-лека започваш да ставаш и искрена…
Засмя се и без да сваля оръжието, направи крачка към мен.
Като видях застиналото на лицето му изражение и напрегнатия пръст върху спусъка, разбрах, че, така или иначе, ще стреля.
— Знаеш ли какво си ти? — попита с дрезгав глас.
— Да — отвърнах му откъм пода. — Аз съм една преебана примамка, един капут омърлян.
Даде си сметка какво се случва, но секунда по-късно от необходимото.
Разбира се, моят план не бе единствено да се освободя. Обучаваха ни, че винаги трябва да имаме в резерв и втори, наричаха ги „алтернативни пътища“. След като разрязах въжетата, забелязах, че сензорът за поведение отдясно бе засенчен от масата, и, вече освободена, изчаках тялото на Воайора да препречи и другия отляво. Знаех, че това няма да продължи прекалено дълго, но тази възможност бе повече от достатъчна.
Нямаше време за Тайнство, за Омраза обаче — да. Тази маска можеше да се направи по два начина: бърз и бавен. Бързият бе предназначен за внезапни нападения и беше приложим при най-различни профили. Състоеше се в представянето на едно „обещание“ и неговото внезапно отричане чрез емоционални жестове и изражения. По примера на вещиците в „Макбет“: да съблазниш посредством оброк, който ще се случи в бъдеще, ала впоследствие се оказва измама. Не бе необходим специален декор, светлина, поза, цветове и отражения, можеше да се осъществи в ресторант, в концертна зала, а и насред полето. Аз го направих на пода за две секунди. Размърдах се, усмихнах се, останах сериозна, затворих очи и ги отворих. Ефектът трая много кратко, но разчитах на него.
Нищо не ни прави по-беззащитни от удоволствието, та даже и страхът. Ако искаш да обезоръжиш някого, не го заплашвай: достави му удоволствие. Воайора свали ръката си с пистолета и продължи да ме гледа, докато аз се изправих отново с бръснача в ръка. За зрителя, който наблюдава, сцената би приличала на театрален етюд. „Актрисата става, господа, актьорът оставя пистолета играчка.“ В следващия момент настъпва развръзката.
Само че преди да се случи това, насочих всичките си сили върху него.
Прицелих се, но не точно в средата. Не изпитвах нито капка жалост.
Бях стояла вързана в продължение на часове, мускулите ми се бяха вцепенили и самото ставане от пода ме замайваше. Усетих как острието потъна от лявата страна на чудесната лилава риза безпрепятствено. Какво имаше там? Далак? Предположих, че това не е точното място, но пък и не беше пропуск. Воайора изохка, ала по-важното бе, че изпусна оръжието.
Направих обаче грешка, искайки да измъкна бръснача, за да му го забия отново. Бе загуба на време. Извадих го, само че го изтървах, защото ръката ми бе потна. Отговорът от негова страна не закъсня, още повече че аз не бях достоен противник. Бях замаяна, болеше ме всичко, единият ми пръст бе отрязан и бях гола. Имах шанс с първия му удар, отбягнах го, като дръпнах главата си назад, но пък коремът ми остана беззащитен пред коляното му. Заби ми го два пъти и после ме удари в лицето. Спря дишането ми. Отстъпих и усетих със задника си твърда повърхност, изпищях от болка и паднах по гръб върху разни разпилени предмети. Беше масата. Без съмнение Воайора видя върху нея нещо, което можеше да използва срещу мен, защото дори и не се наведе да вдигне пистолета. Хвърли се отгоре ми като паяк с разперени крака. С лявата ръка притискаше раната на корема си, с другата се протегна да вземе онова, което бе набелязал, а то се намираше някъде близо до главата ми. Хванах протегнатата му ръка и я притиснах с коленете си. И двамата се напрегнахме. Инстинктивно проумях за какво става дума — скалпел, нож. Ако Воайора успееше да се докопа до него, борбата щеше да приключи.
Полека-лека ръката му преодоляваше силата ми. Физическата ми подготовка не бе занемарена, но той бе далеч по-силен, а и бе в по-добро състояние. Видях лицето му да се усмихва досами моето, една зачервена муцуна на бясно мъжко куче, победител в битката. Без съмнение агентите под прикритие не бяхме биячи, а по-скоро капани. „Вещица“, не помня, май така ме нарече. И тогава реших да го изненадам.
Вместо да го отблъсна, седнах отгоре му и сплетох крака върху гърба му, сякаш се съвкупявахме. По токата на колана виждах къде е пенисът му, лицето му, плувнало във вряща пот, се залепи за моето.
Тогава пуснах ръката му и го оставих да вземе каквото си поиска.