Бях толкова смаяна и разтреперана, от устата ми излизаше пара и студът ме сковаваше, изобщо не се интересувах от бесните крясъци на Воайора, който се задаваше по коридора.
— Сега си затворена, курво нещастна! Не можеш да се измъкнеш!
Останах спокойна в очакване на смъртта.
Нищо не направи, девочка.
И излязох от това състояние. Вече не се надявах на спасение. Просто исках да го ликвидирам.
Отидох в дъното на малката стая, като прескачах кабелите, опънати по пода. Нямах намерение да се вглеждам в лицето на трупа, но не успях да го предотвратя със страничното си зрение. Отведнъж ми стана ясно, че това не е моята сестра. Дадох си сметка, че не е възможно да е Вера: това момиче бе от много дни мъртво и единствено температурата вътре поддържаше целостта на трупа й. Не беше и Елиса Монастерио. Непозната. Подобно откритие нито ме обезсърчи, нито ми вдъхна повече сили, но ме потресе.
Цялото ми същество в един миг се превърна в оръжие за нападение.
Стъпките спряха пред вратата. Проклех се, задето не заключих отвътре. Вече бе късно. Не се опитах да го отвличам с нова маска, той щеше да стреля още щом ме види, пък и вкочанена от студ, никога нямаше да успея да я направя бързо.
Забави се. Сетих се защо. Държеше пистолета с единствената си ръка, която можеше да движи, а трябваме да отмести сложното резе на вратата. Това ми даде малко време. Върху масата, до компютрите видях стоманен прът, дълъг колкото човешка ръка, тежък, но бе възможно да бъде използван, както и широките пластмасови бутони по таблото с изрисувано върху тях предназначение, дотам стига ха кабелите на машината. Вдясно от себе си забелязах нещо като ниша, в която имаше малка пещ и нощно гърне, над което без съмнение ги е карал да клякат и да се облекчават в негово присъствие. Свих се там с железния прът в ръката си и в тоя момент вратата се отвори.
Крачка, втора и неговият глас:
— Знам къде си… Знам къде си, курво…
Оставих го да влезе. Не можех да го видя, но бях в състояние по куцукането да отгатна докъде се е добрал. Чаках сред жуженето на лампите като в морга, вкочанена от страх и бяс, стиснала стоманата и издишваща пара като змей през ноздрите и устата си. Косата ми бе полепнала на челото и потта по тялото ми, все едно току-що бях взела душ, беше замръзнала върху ми. Крачки. Крачки. Знам къде си. Още една.
Видях сянката му в монитора на компютъра. Най-после бе влязъл в обсега на желязото. Трябваше да мине през тая зона, за да стигне още по-близо до мен. И тогава протегнах лявата си ръка, колкото се може по-бързо. Болеше ме ужасно, но не използвах пръстите си, а само палеца и месестата част на дланта, за да натисна бутона за задвижване на „струга“. Предполагах, че нямаше да тръгне отведнъж, надявах се обаче движението му да го обърка.
Чу се изскърцване. Едновременно с това излязох от скривалището си, хванала желязото с две ръце като играч на бейзбол. Целех се в главата му, ако замахнех слепешком, рискувах да не улуча. Попаднах в лявото му, вече ранено, рамо. Извика и вдигна пистолета, но въртележката на „струга“ го повлече, изгуби равновесие и падна. Ударих го по ръката, обезоръжих го, после пак в корема и капачките на коленете, за да съм сигурна, че няма да се изправи. Като приключих, спрях „струга“, приближих се до тялото му, което се гърчеше на пода, и опрях стоманения прът и крака си до гърлото му.
— Къде са? — казах.
Като че ли въпросът ми го развесели и за миг здравото му око ме погледна подигравателно. От другото бликна кръв.
— Няма ги… И никога не ги е имало… — И на лицето му с усилие се появи усмивката на победител. — Аз не съм отвличал твоите колежки… Сензорите също бяха лъжа, никога не са успявали да хванат нищо… Ето, исках да те контролирам… по тоя начин, и се получи… Вие лъжете, аз лъжа… Важното сега обаче е…
Прекъснах го, като притиснах гърлото му с пета.
— Само че никой не е обявявал тяхното изчезване, говедо. А и не си в положение да ме лъжеш, сине майчин…
— Не лъжа… — изгрухтя с мъка. — Нали ти казах, че имам достъп до полицейските доклади… В събота разбрах как е изчезнала първата и вчера — втората… Само че слушай какво ще ти кажа, защото те интересува: някой е променил вероятността и в двата случая…