И я хвърли към мен.
26
Псиномът.
Математическото изражение на нашето удоволствие.
Сега изглежда, че откритието е направено преди векове, а всъщност няма и петдесет години. Сун Ю, Джакомо Палатино, Дейвид Алън, Чарлс Блис, Натали Паркс: тия имена не говорят нищо, но са доказали съществуването си. А експериментите на Дейвид Сън вкараха познанието в практиката.
Синя стена, червен чаршаф, черен елек, голо тяло, жест или глас предизвикват в различна степен удоволствие. И то е толкова променящо се и трудно уловимо, като формата на облаците във ветровито небе, но независимо от това неизменно стига до теб. Квантовите компютри успяха да го уловят и класифицират в папки. Всяка папка представлява генетичният код на желанието на личността: записан е с цифри. И е наречен „псином“. След това бе доказано, че псиномите могат да се групират по общи признаци. Всяка група бе назована „филия“. Съществуват петдесет и осем филии. И те характеризират цялото човечество.
Изненада. Излиза, че на еднакви стимули, способни да предизвикат у човека удоволствие, всеки от дадена филия откликва по един и същи начин: чеше крака си, повдига вежди, кашля, казва „обичам те“, плаче, получава оргазъм. И не е в състояние да направи друго.
Още една изненада. Ако стимулът е по-силен, бива обсебен от него. Значи, че се превръща в негов роб. И започва да прави какво ли не: самоубива се, убива другиго, измъчва, изнасилва.
А кое е най-забавното? Че тия стимули могат да се провокират нарочно. Да се играят. Като в театър, е подходящи костюми, жестикулация, осветление, тембър на гласа. Това се нарича „маска“. И няма никакво значение дали си сляп, глухоням, умствено изостанал или гений: ако маската е изпълнена добре, тя стига до теб по един или друг начин, удоволствието те обзема и вече си обсебен.
Оттук нататък могат да се правят всякакви догадки. Като например, че съдбите ни са предрешени, а впоследствие чистата случайност отсява богоизбраните от маргиналите. И че един сериен убиец се отличава по своя псином, но и края на краищата ни най-малко не е станал такъв единствено поради това, че по време на развитието си е получил повече стимули за доразгръщането му. На закрито заседание на Конгреса на Съединените щати д-р Натали Паркс предложи да се извърши ревизия на всички закони. Тъй като, ако именно тази причина ни принуждава да постъпваме по един или друг начин, защо да пълним затворите със себеподобни, защо да ги съдим, защо да ги екзекутираме? Тя пледираше за пълна амнистия.
Не й обърнаха внимание. Предпочетоха да обучават агенти за примамка.
— Разбирам — отговори Сесеня.
Естествено, че нищо не разбираше, но то беше и нормално.
Гонсало Сесеня, млад и почтен адвокат с учудващо посивели коси, привлекателно лице и учтиво поведение, бе новият комисар за връзка на мястото на мъртвия Алварес. Бе назначен по спешност в края на седмицата, както обикновено става в тая страна, и временно дупката беше запушена. Така че на господина изобщо не му бе ясно в кой свят се намира. Първата задача, която трябваше да изпълни, бе да ме посети в КСЗ, Клиниката за специална защита — помпозно наименование на онова място, където ни откарваха, щом нещо гадно се случеше с нас, и което ние наричахме „Сервиза“. Бе неделя сутринта и Сесеня не се бе избръснал, не носеше вратовръзка, сивото му сако бе омачкано и сънливо примигваше. Бодигардовете му, по-елегантни от него самия, се въртяха предано наоколо, като кокошки, с цел да внушат на новото пиленце в курника, че е особено важна личност. Но пък на Сесеня му бе добре и в ролята на чирак.
След като официално ми се представи, не спря да задава технически въпроси, на които се опитвах да отговоря и заради това, че ми беше симпатичен.
— А Шекспир? Какво общо има с тая работа?
— Това е теория на Дженс, но много хора я приемат… — И обяснявах ли, обяснявах.
— Разбирам — все повтаряше Сесеня, изслушвайки ме. Бе седнал на леглото, в краката ми, насред обширната болнична стая. Беше наистина красавец, но за разлика от Начо Пуентес, не бе от ония, дето непрекъснато се гледат в огледалото. — Тогава какво мислите, коя е моята филия? Можете ли да кажете още щом ме видите? — Отговорих му, че принадлежи на Аура, и той остана много учуден. — И какво означава това?
— Значи, че очите ви непрекъснато шарят наоколо, преценяват декора в по-голяма степен, отколкото мен самата. Това го правите още от първия миг, щом влязохте в тая стая. Огледахте се и после ме поздравихте. И докато ви говоря, непрестанно мърдате. Не желаете да стигнете до мен, конкретно, извън онова, което ме заобикаля… Искате да вкарате околните в собствената си, предварително подготвена среда. Произведението на Шекспир, което илюстрира тази филия, с „Антоний и Клеопатра“. Героите не са влюбени един в друг според Дженс а в образа и контекста, който всеки представлява за другия. И двамата са от тази филия.