— Изпитала си отвращение, защото си изпитала удоволствие, не е моя вината, че от малки ни възпитават, че удоволствието от подобна постъпка трябва да предизвиква отвращение. Той е изпитал удоволствие от това да те съблича и връзва. Синът му е изпитал удоволствие, че ти реже пръста. Ти си изпитала удоволствие, премахвайки ги и двамата. Никога не можа да възприемеш смисъла на това какво е да си агент-примамка, затова и си толкова добра.
Аз отричах с глава. Защото нямах желание да навлизам в диалектическата му игра.
— И какво си мислите, че изпита Клаудия, като си даде сметка, че Ренар никога не е съществувал? Или като си спомни, че вие също сте присъствали там, докато са я измъчвали?
— Диана. — Дженс прокара ръката в ръкавица по лицето си. — Имам онлайн среща с лекаря точно след час… — Показа ми медицинската гривна на китката си. — Нали знаеш, сърцето, кръвното, тия старчески подробности… И бих желал да си отида вкъщи. Така че кажи ми какво точно искаш от мен…
— Искам да зная защо съм работила през всичкото това време досега.
— Никой не е твърдял, че работата ти е нещо лесно — отвърна студено.
— И никога не е била — съгласих се. — Но нито Клаудия, нито пък аз допускахме, че най-голямата ни пречка сте вие.
Над нашите две глави, в заоблаченото небе, започна да се разразява буря, проблесна светкавица. Черните поли на палтото на Дженс се вдигнаха нагоре от вятъра. И двама ги проследихме с очи, но аз сведох поглед първа.
— Беше заради маската Йорик, нали? Вашето лично удоволствие, вашата отвратителна амбиция да я овладеете… Тайно сте изградили онова свърталище, измислили сте оня психар или просто сте изровили образа му от архивите и сте внушили на Клаудия, че участва в действителна мисия. Тя е опитвала на няколко пъти да постигне маската на филията на Ренар, но не се е получило и сега аз знам защо. Каза ми го самата Клаудия, без да го разбира. Ренар винаги е криел лицето си. Просто са били различни хора, или бъркам? Всеки ден я е измъчвал различен човек, а тя се е напъвала да обезвреди всички по един и същи начин. И това е бил вашият метод да постигнете псинома на Йорик. Нали, докторе? Много умело решение.
Бях убедена, че съм права, но Дженс нямаше да го потвърди.
В тоя момент дори не ме и слушаше: бе повдигнал лицето си гордо нагоре към буреносното небе или към върховете на гранитните колони наоколо.
— Псиномът — каза, и то така, сякаш с тая дума бе възможно да бъде обяснено всичко, което се случи — е най-важната крачка, която човечеството направи от момента, в който успя да се самоосъзнае. Ние, разбира се, не бяхме първите, които заподозряхме неговото съществуване. Древните кабалисти говорели за нещо средно между човешкото тяло и духа, наричали го зелем, което някои отъждествяват с голем, образ по човешко подобие, олицетворяващ рая, предназначен да доставя удоволствие. Не щастие — допълни. — Удоволствие! Което може да ни доведе до върховно щастие или страдание. Джон Дий е бил кабалист и е приложил познанията си, създавайки Гностичното общество. Вероятно Шекспир е бил от малък възпитаник на това Общество и произведенията му са сценично пресъздаване на онова, което е научил. Псиномът… Просто фактът, че движенията на едно тяло, звученето на един глас могат да докарат другиго до лудост или до екстаз… Смисълът на разума и чувствата. Възможността да бъдат контролирани масите от една-единствена личност… И какво, ще се противопоставим на това да бъде проучена тая вселена от плът и дух с фалшиви морални доводи? — Обърна към мен черните дупки насред лицето си, напълно излишни в сивата самота на този ден. — Естествено, че Падиля и Алварес се съгласиха! И ти щеше да направиш същото на тяхно място! И не можеше да се постъпи по друг начин. Вашето обучение бе много тежко, но вие знаехте, че то е само обучение. С Йорик обаче беше нужно агентът да вярва в истинността на това, което се случва. Имаше кръв наистина, ала както казва Кориолан „кръвопускането е целебно“… Разбира се, че се съгласиха и го одобриха… И после го покриха напълно… А глупакът Алварес го изтърси от прахта…
— Той поне има доблестта да се самоубие — прибавих.
Изглежда, не ме чу, лицето му се изкриви от злоба.
— И знаеш ли защо направиха всичко възможно да го скрият? Ще ти кажа. Защото се провалих. Ако бях постигнал филията на Йорик, сега щях да управлявам профайлърите в цяла Европа. А аз какво направих? Алварес и Падиля обявиха официалната ми „смърт“, испанското правителство дезинфекцира всички места, през които бях минал, и за капак, си спечелих омразата ти. Защото не успях. Или казано по-точно, защото Клаудия не успя.