Тоя път обаче го направих.
Секунда след това погледнах ръката си, като че ли не можех да повярвам, че съм ударила един старец. Очилата на Дженс бяха паднали безшумно на земята, той се подпря с бастуна на колоната и тихо се наведе да си ги вдигне, треперейки повече от необходимото с цел да подсили чувството ми за вина. Но не усещах вина, нито пък отвращение, само една безкрайна, неизчерпаема тъга.
— Винаги съм се питала защо приех да стана това, което ме направихте — казах, опипвайки алеята с крака като слепец. — Сега вече знам: за да освободя земята от хора като вас.
Не проговори, докато не постави очилата на мястото им, шапката наклонена точно както желаеше и бастуна в ръката с ръкавица. После потърка бузата си, следите от пръстите ми се червенееха още и си дадох сметка, че това бе единствената червенина, следа от живия живот, която човек като Дженс би могъл да допусне. Първите дъждовни капки започнаха да падат по едно и също време със сълзите ми.
— И защо Клаудия? — проплаках. — Тя толкова ви обичаше, обожаваше ви… Защо трябваше точно нея? Господи, Дженс, защо нея?
— Точно поради тази причина. Защото ми бе предана и знаех, че няма да се предаде. Клаудия беше част от мен. Тя бе напълно отдадена. Тя щеше да ми подари Йорик…
— И в замяна вие я предадохте… И после я унищожихте.
— Не в мое присъствие се заля с бензин — измърмори, връщайки ми по свой начин шамара. Понрави ми се този вид жестокост, спрях да рева. А той се отърси от спомените за своите неуспехи и поне привидно показа съчувствие. — Но има нещо, което искам да знаеш, Диана: не съм отвличал Вера, ако продължаваш да си го мислиш… Нелегалните опити приключиха с постановката по ликвидирането на Ренар. А аз съм извън играта от години…
— Само че имате телохранители, обучени като агенти. Защо? Това не ми говори, че сте извън играта…
— Мисли каквото искаш. Колкото до мен, повтарям, не съм провеждал обучение никому, нито по официален, нито по неофициален начин. — Дъждовните капки все по-нагъсто се удряха в бомбето му. — И сега, ако си приключила с разпита, трябва да се прибирам вкъщи: тоя дъжд е вреден за моя псином… — Тръгна с накуцващата си походка, но преди това, както винаги го правеше, подхвърли, без да се обръща: — Трябва да питаш Падиля… Ако има нещо покрито, той е човекът, който знае.
Гледах го как се отдалечава и бях сигурна, че ме лъже.
29
Хулио Падиля бе изнервен.
Явно не ставаше дума за конкретна заплаха, а за смътна опасност от нещо неопределено, но особено неприятно.
Не подозираше причините за това усещане, само допускаше предстоящи проблеми. И дипломата на криминален психолог, която висеше на стената в кабинета му, не беше необходимо условие, за да проумее, че самоубийствата на Алварес и Клаудия могат да върнат на повърхността заритата надълбоко помия, а като връх на всичко, Диана Бланко се ровеше именно в нея.
Но не отдаваше лошите си настроения на тия размисли. Това бяха познати неща и подлежаха на контрол. А и нямаше как да се издигнеш на висок пост в областта на криминалната психология, ако подобни опасения бяха в състояние да те объркат.
По-скоро причината бе атмосферата на промени, смъртта на колеги, която витаеше наоколо, също и силното главоболие и неспокойният сън от известно време насам. Нещо, което можеше да се излекува с една хубава почивка в края на краищата.
Докато си разсъждаваше, усети ръката на Олга Кампос върху коляното си и инстинктивно хвърли поглед към шофьора, който ги караше от параклиса към Лос Гуардесес. Той обаче си гледаше платното на пътя. Извърна се към Олга и се взря в месестите й и чувствени устни.
Възхищаваше се от тази Олга. Преди беше забележителен агент, сега — чудесен сътрудник. А от време на време и изключителна любовница. В един момент отношенията им се разклатиха поради това, че Падиля беше женен и не бе привърженик на идеята да изостави жена си, но, така или иначе, след серия от късания и сдобрявания бяха постигнали една сърдечна дистанция и успяваха да се уважават взаимно.
Олга беше много дейна, доста по-млада от него, амбициозна. Падиля бе наясно, че тя се възползва, за да драска нагоре, но и той — също, като посещаваше апартамента й. Според него бяха квит и докато всичко си вървеше така, не се безпокоеше.