— Клаудия я задължиха.
— Не, просто я измамиха. Пък и тя бе готова да се отдаде на Ренар, обаче Дженс я избра за нещо повече от това да ликвидира един-единствен кретен: опита се чрез нея да излови всички. А ако някой можеше да му помогне да дефинира маската Йорик, това бе тя. Клаудия бе едно от най-добрите ченгета не само в тая страна, но и в цяла Европа. Както и ти впрочем.
Последната фраза се завъртя наоколо и насити въздуха като силна миризма. Погледнахме се.
— Само че Дженс избра нея — вметнах аз.
— За което вътрешно се радвам.
Занемях след това ужасно просто заключение. Мигел добави:
— Мъчно ми е за Клаудия. Чувството е същото, каквото бих изпитал към убит войник, сражавал се рамо до рамо с мен. Състрадание… и облекчение, че не си била ти. „Благодаря на бога — казвам си, — благодаря на бога, че е била тя, а не Диана.“ — Повдигна рамене. — Любовта ме прави такъв… егоист.
Бяха донесли второто, но аз стоях неподвижна, втренчила поглед в покривката.
— Впрочем исках да ти кажа друго — продължи Мигел с тона си на разказвач на приказки. — Издирването на Вера буксува и в момента проучват вероятността просто да си е отишла. — Вдигнах объркана очи. Мигел ми обясни, че Вера се е възползвала от една от предишните си служебни идентичности, за да си купи самолетен билет за Лондон. Датите съвпадали и сега се опитвали да влязат във връзка с английските колеги с цел да разберат дали не е започнала работа при тях. — И това е типично за сестра ти — допълни. — Ядосала ти се е и ни е зарязала по бели гащи всичките…
— Господи. — Облекчението, което ме заля, бе чисто физическо. — Господи, господи…
— Държах да съм аз този, който да ти съобщи добрата новина.
Стиснах ръката му и реших повече да не го лъжа.
— Вероятно и моята любов ме прави егоистка.
Мигел се наведе да ме целуне по челото, докато аз плачех, и добави с нежен шепот, но и съвършено ясно, сякаш бяхме потопени в горска тишина:
— Искам да го знаеш: каквото и решение да вземеш, ще го подкрепя. Ако ще и масата да преобърнеш заради Клаудия, с тебе съм. Правим го заедно.
— Обичам те.
— Обичам те. Но мексиканските ни манджи ще изстинат.
Оттук нататък нощта премина по коренно различен начин. Не защото си въобразих, че случилото се с Вера е намерило толкова лесно решение, а просто възможността да е жива ме накара да се отпусна. И ми се стори напълно вероятно. Моята сестра неведнъж бе споделяла намерението си да се опита да поработи в Скотланд Ярд. Спомних си, че една от мечтите й бе да се включи в класа на Софи Атанасио, изявена специалистка в маските на подсъзнателните връзки. Изрових от паметта си един съвсем жив спомен: Вера в Лос Гуардесес, бе само по едни ръкавици и упражняваше техниката „Блъш“, правеше Споразумение и каза: „Защо се запъвам винаги на това място? Много искам да си поговоря с професор Атанасио.“
„О, господи, о, господи, Вера! — мислех си, без да мога да спра да се усмихвам. — Проклета да си. Ще те науча, като се върнеш… Ще ти тегля едно конско…“
Беше прекрасно. И още по-прекрасно, когато сервитьорът дойде да ни предложи десерт, торта с малини. Но Мигел каза, загледан в мен:
— Не искам тука да си ядем десерта.
Даже и сервитьорът се разсмя заедно с нас. Мигел понякога изричаше нещата така, че очароваше всички наоколо, и аз осъзнах, че онова, от което имах нужда след тоя ужасяващ ден, бе именно да прекарам нощта с него. Подхвърлих му да отидем у дома и тръгнахме поотделно, защото и двамата бяхме с коли, а на следващата сутрин той рано трябваше да бъде в Лос Гуардесес. Това ми позволи да остана известно време сама със себе си и да размисля, докато карах по широките централни булеварди и следях в огледалото дали неговите фарове ме следват достатъчно предано. Пред колата току пресичаха маскирани младежи, сякаш празникът на Хелоуин се бе превърнал в същински карнавал.
Мислех как да постъпя по отношение на случая с Клаудия, но нищо не ми идваше наум. Разбира се, не бе за първи път някой от нашите да се разбунтува и да разобличи друг. Това бе напълно възможно и около тия инциденти не се вдигаше никакъв шум поради две причини. Първо, защото всички бяхме заинтересовани да се запази мълчание, имахме си общи грехове, които трябваше да си останат между нас. Мръсотия, естествено, съществуваше, но бяхме в състояние да я изринем единствено, при положение че не е разпиляна.
А бе налице и още една причина: темата „псином“ беше прекалено сложна, за да бъде вкарана в ежедневната митология. Дори и психолози, които не бяха тесни специалисти, като Валие, имаха проблем с осъзнаването на неговото въздействие в цялата му пълнота. Определен опиат може да предизвика халюцинации, но далеч по-различно е да полудееш вследствие на жест, интонация или мярване на част от тяло. Публично съобщение, че ЦРУ прилага подобни методи, би предизвикало много по-слаб интерес от това, че например крие доказателства за посещения на извънземни.