И какво щеше да се случи, ако проговорех? Дженс официално бе мъртвец, а скандалът нямаше да върне живота на Клаудия. Щях да се превърна в черната овца, в предателка и това щеше да застраши кариерата на Мигел, та дори и живота ни, и тоя на Вера. Агентите принадлежахме на един изключително деликатен свят, на „гениталиите на системата“, които са по-уязвими от много други органи: можеш да изпратиш в затвора министър, да свалиш президент, даже и цяло правителство, но я се опитай да хванеш системата за „гениталиите“…
Когато пристигнах у дома, вече бях обзета от съмнения, ала реших да оставя размислите си в колата на паркинга. Копнеех единствено да бъда с Мигел. За първи път, откакто моята сестра изчезна, се чувствах отпусната и не желаех да загубя нито миг. Без предисловия, от милувките преминахме в леглото. Мигел ме люби с едно нежно удоволствие, съзерцавах лицето му, още по-красиво с потта по него, широките рамене, които ми позволяваше да милвам, и мускулите на ръцете му. Усещах как с всяка следваща целувка отлитаха различията помежду ни и оставаха само добрите спомени. Стенех, докато извивах тялото си под неговото върху тясното легло вкъщи, и се молех това да не свършва никога. Когато свърши, и на двамата ни се струваше, че блаженството продължава, защото все още бяхме възбудени, а нощта бе наша и можехме да си дадем почивка. Предложих да се изкъпем заедно, но той се усмихна и каза: „Иди ти първа, нека си поема дъх.“ Смях се сама в банята, защото го обичах, защото исках да живея с него, и все това си мислех и като излязох изпод душа, и докато се бършех с кърпата сред горещата пара, и когато усетих студеното дуло на пистолета, опряно в тила ми, и видях в огледалото, което полека-лека бе започнало да се прояснява, Мигел Ларедо, приготвил се да стреля.
— Не мърдай, Диана. Нито жест.
Не помръднах, разбира се. Не бих и могла, дори и без заплахи. Заковах се, втренчена в огледалото, с хавлиената кърпа в ръка и с мокра разрошена коса.
— Сега искам да покриеш главата си с кърпата.
— Кърпата — повторих глуповато.
— Да. Върху главата. И никакви приказки. Направи го бързо и без да се обръщаш.
Прииска ми се да прихна, не знам защо. Може би защото всичко изглеждаше комично. Току-що бяхме правили любов, преди миг се целувахме и си шепнехме мили неща. Той продължаваше да си е Мигел Ларедо и макар и напрегнат, гласът му беше същият, който толкова пъти ме бе успокоявал след моите кошмарни сънища.
— На главата, Диана — настоя. — Кърпата. Или стрелям.
Подчиних се. Светът се превърна в нещо влажно с миризма на гел. И усетих една ръка около кръста да ме притегля, оставих се да бъда отнесена като балерина в шеметен валс. Босите ми крака настъпиха неговите и дори и не обърнах внимание на това, че се бе облякъл, докато съм си вземала душ. За щастие апартаментът ми бе малък, нямаше дълги коридори между стаите, които, общо взето, бяха преходни.
Преди да стигнем до спалнята, получих още инструкции: застанах на колене до леглото с вдигнати ръце, кърпата бе все така омотана на главата ми. Призрак, излязъл изпод душа. Припомних си един етюд по „Цимбелин“, който бях изпълнявала в чифлика, наметната единствено с чаршаф.
И пак дулото на пистолета, опряно в слепоочието ми. И гласът в ухото ми. Докато говореше, уви лицето ми с хавлиената кърпа, без да ме докосва.
— Знам на какво си способна, Диана. А и ти знаеш, че знам. И двамата сме от занаята. Можеш да ме подчиниш със светкавични маски, но те предупреждавам, че трябва да действаш наистина със светкавична бързина. Ако опиташ и не успееш, няма да съм в състояние да избегна изстрела. Вярвай ми, тая кърпа предпазва повече теб, отколкото мене. Ясно ли е? Отговори с „да“ или „не“.
Избъбрих едно бързо и безпристрастно „да“. Разбира се, че да, филията на Мигел бе Споразумение, а слабото му място — тънката граница между полицай и престъпник. Маската изискваше тялото ми и най-вече лицето ми да са видими, така че кърпата бе предпазна мярка срещу евентуалния ми опит да го обсебя. Това ме накара да си мисля, че всичко се случваше на сериозно. Уплаших се.