Ръката му се отдели от мен, но пистолетът от главата ми не. Стоях неподвижно, като вдишвах собствения си дъх. Не виждах нищо пред себе си, единствено светлината от лампата върху нощното шкафче, която успяваше да проникне през тъканта. А погледнех ли надолу, съзирах задъханите си гърди и горната част на бедрата. Държах ръцете си вдигнати нагоре, така както ми бе заповядал. Ръката с бинта ме болеше.
Внезапно каза:
— Какво прави днес след церемонията?
— Видях се с Виктор Дженс в параклиса и говорих с него… Вече знаеш… После се прибрах вкъщи. Търсих те няколко пъти, ти не отговаряше и най-накрая се обади…
— И беше тук през цялото време?
— Да.
— Можеш ли да го докажеш?
— Да го докажа? — задъхах се. — Не… Не знам… Бях сама… Какво става, Мигел…?
Настъпи тишина. Трая толкова дълго, че си помислих да не би да е излязъл от стаята. И пак чух гласа му, заговори беззвучно, сякаш произнасяше молитва:
— Падиля е мъртъв. Днес следобед, като се прибрал от параклиса. Взел кухненски нож, прерязал гърлата на домашната помощница и на сина си, отишъл при парализираната си дъщеря и убил и нея. После си извадил очите и накрая си забил ножа в гърлото. Жена му не си е била вкъщи и това я спасило.
Представих си ужасната сцена и кожата ми настръхни.
— Той е… полудял — промърморих.
— Накарали са го.
— Какво?
— Напълно сигурен съм, че знаеш какво искам да ти кажа — добави.
Цялата влага от душа за миг се изпари от тялото ми.
Сякаш някой бе отворил вратата на огромен хладилник зад гърба ми.
— Разбира се, анализите ще са готови след дни — продължи, — само че огледът на мястото не допуска никакво съмнение: бил е обсебен. И вече притежаваме квантовия анализ на „самоубийството“ на Алварес, самият Падиля ни го прати. Познай сама: изражението на лицето, начинът, по който е оставил нещата и дрехите около себе си, възелът на въжето… Всичко съвпада.
Разбрах какво иска да ми каже и се опитах да говоря спокойно.
— Мигел, не съм го направила аз.
— Ти намери трупа на Алварес в чифлика, Диана — прекъсна ме. — А и трябва ли да ти напомням заплахите срещу Падиля тази сутрин след церемонията? Ако между нас има агент, който да притежава такива способности, то това си ти…
— Само че защо именно аз? Абсурдно е.
— Освен това маската не е била каква да е — продължи твърдо, — ни най-малко… Още не знаем как си я направила, но подобна непозната техника е използвана и спрямо Воайора, нали така?
— Всичко това, което говориш, не доказва нищо!
— Свали си кърпата от главата — постанови неочаквано. — Само от главата, бавно.
Уплаших се от тая неочаквана заповед. Какво целеше? Повдигнах краищата на кърпата едва-едва, разтреперана, и я оставих да се свлече върху раменете ми. Лампата от шкафчето блестеше в очите ми и ме караше да премигвам, но това не ми попречи да видя какво имаше върху леглото, а и Мигел ми го сочеше.
— Беше в гардероба ти — каза.
Стара кукла без дрехи, коса и очи. Нямаше й ги ръцете. Около шията беше вързано късо въженце. По пода бяха разхвърляни дрехи, бельо и обувки. Мигел стоеше до стола на родителите ми. Лицето му изразяваше нещо средно между напрежение и ужас.
— Не ме гледай — заповяда през зъби.
— Мигел, какво е всичко това? — изрекох, като отклоних очи.
— До трупа на Алварес имаше три обесени кукли, помниш ли? А след като е избил семейството си, Падиля е окачил една такава на тавана у тях. — Всяка дума произнасяше невероятно твърдо, пистолетът продължаваше да е насочен срещу мен. — Тази я открих в дъното на гардероба ти, Диана… За кого си я приготвила? Кой щеше да е третата ти жертва?
И осъзнах, че отделните части на тоя кошмар се свързваха по някакъв начин помежду си. Все още ми липсваха фрагменти от цялото, но започвах да схващам как всичко до този момент е идеално подредено.
Прозрях, че не сме вечеряли заедно, нито сме изричали любовни признания, нито пък сме изпитали каквото и да било удоволствие един от друг в леглото: просто всеки от нас е изиграл своята роля. Присъствието на Мигел в ресторанта и после тук в моята спалня е било сценарий, и сега прекрасно си давах сметка за това, предназначен да въздейства върху собствената ми филия, Труд. Всичко е било детайлно разработено. Както при Якимо от онази сцени в „Цимбелин“, когато той излиза от сандъка вътре в стаята, където Имогена спи, и се опитва да се сдобие с неверни доказателства за това, че се е любил с нея. По същия начин Мигел се опита да ме прикотка, за да проникне в къщата ми и да я претършува. Дженс казваше, че тази сцена в един от последните романси на Шекспир е олицетворение на профила Споразумение, както и обезглавяването на персонаж, облечен в чужди дрехи, или пък травестията на Имогена. За мен лично сцената със сандъка бе литературна метафора на проиграното доверие.