Взрях се в пистолета. Бе от тия, дето приличаха на играчки от „Лего“, и човек можеше да си го носи разглобен в джоба, без да се забелязва. Мигел явно го беше измъкнал, докато съм била в банята, и го бе сглобил за части от секундата. Имаше и заглушител. Един изстрел в ръката или крака щеше да ме извади от строя за много по-малко време от онова, което ми бе нужно, за да му направя маска и да го накарам да подлудее от удоволствие. Пръстът му стоеше на спусъка и разбирах защо бе толкова нервен. Убедена бях, че ще го използва.
Прецених възможността да опитам с някоя маска въпреки всичко, но се почувствах неспособна да атакувам Мигел. Предпочетох каквото и да е, само не това.
Полека заповдигах кърпата.
Гривната.
— Чакай — измърморих. — Има медицинска гривна.
— Какво казваш?
— Виктор Дженс. Има медицинска гривна, за следене на състоянието му онлайн. — Не гледах към него, но съдейки по мълчанието му, проумях, че това не са го знаели.
— Активна? — попита след пауза.
— Доколкото ми е известно, да. Дори и да е изключена обаче, може да послужи, щом е на ръката му.
Подобна гривна съдържаше и информация за биологичните параметри на пациента: беше като пръстов отпечатък, с предимството, че бе възможно да се открие и от разстояние. Където и да бе Дженс, за компютрите ни тя щеше да е видима като ураган за спътник.
Мигел свали ръката с телефона, но не и погледа си от мен.
— Диана, доколко мога да ти вярвам?
— Единствено те моля първо да се срещнеш с Дженс… Обади се, ако желаеш, на Олга и й кажи, че съм ти дала това сведение… Мигел, сигурна съм, че Дженс държи ключовете към случилото се… Направи поне това, моля те… После ме предай на когото искаш.
Отново мълчание. Покрих главата си и се наведох още повече в очакване. Не бе необходимо да добавям например „Не лъжа“, все пак се надявах любовта му към мен да проговори. Въпреки че бяха подбрали именно него за тая мръсна работа, като че ли нарочно, защото не беше тайна, че възнамерявахме да се оженим. Но аз вярвах, че Мигел ме обича и че това чувство е по-силно от който и да било театър. С други възможности не разполагах. Оттук нататък всичко бе в ръцете му.
— Ще направим нещо — заяви накрая. — Ще се обадя на Олга и ще й съобщя това за Дженс. Ако установим връзка, отиваме при него веднага. Но и ще й кажа какво съм намерил в гардероба ти, Диана. Фактът, че Дженс е заминал, не означава, че си невинна.
Това бе типичното му чувство за справедливост. Приех условията. Нямаше какво друго да направя. Мигел ми заповяда да не мърдам, докато говори.
В тоя момент нещо изпиука. Разпознах домашния си телефон.
— Дано да е Олга — рече той, след като го остави да звънне два пъти.
— Отговарям — викнах, както бях на пода, без да помръдвам.
Без съмнение гласът, който прозвуча от усилвателите в спалнята, не принадлежеше на Олга.
— Здравейте, Диана и Мигел… Познахте ли ме? Наистина? Аз съм Виктор Дженс… — Не бе възможно да сбъркаме неговия дрезгав, надменен, натрапващ се, задъхан, като че ли обладан от бесове глас. — Знам, че сте заедно, мога да ви гледам и да ви слушам какво си приказвате… — Кратка тишина. — Добро попадение, това с гривната, Диана, не се бях сетил, а е вече късно да я унищожавам… — Отново мълчание. — Но е и късно да моля за помощ. Искам да ви видя двамата сега, веднага. Аз съм в чифлика… Знаете пътя… — Прозвуча грапавият му смях. — Предупреждавам ви, че контролирам всичките ви обаждания. Така че, Мигел, не се свързвай с никого, за да не се ядосам. А и на тебе, Диана, не вярвам да ти се нравя, като съм в лошо настроение. Искаш ли да знаеш подробности?
И прозвуча другият, ужасен и измъчен глас:
— Диана… Диана, помогни ми!
Още преди да реагирам, Дженс отново изпълни пространството:
— Сестра ти е при мен — допълни.
31
— Съжалявам…
— Вината не е твоя.
— Случва се при старите ченгета… Това да паднеш в дупката, искам да кажа… Но не повярвах, докато не открих тая кукла в гардероба… Аз…
Мигел се навеждаше прекалено над волана, докато говореше. Спомних си една техника, която се прилагаше за маската на Играта, където трябва да се наведеш достатъчно, така че да изпъкне декорът. Но в тоя момент бях уверена, че Мигел единствено се старае да е искрен.