— Добре. Ясно ми е — отвърнах.
Нямах никакво желание да подлагам съвестта му на изпитание. Освен това го и разбирах. Знаех какво е усещането пред прага на дупката. Играехме със собствените си чувства, удоволствия, най-интимни истини, и то до такава степен, че в края на краищата границата между маската и собствената ни същност се заличаваше. И все пак бяхме нещо повече от онова, което смяташе Дженс: не просто нови маски, подобни на геологични пластове, на чието дъно се люшкаха утайки от неподозирани за останалите удоволствия.
„Дженс“, помислих си. Сега май самият той бе вътре в дупката.
— Исках да ти вярвам, Диана… — Мигел все повече се оплиташе в разкаяния. — Кълна се… Само че това бе работа. Най-трудната в живота ми…
— Зная.
А знаех и до каква налудничава степен Мигел спазваше правилата. Ето това най-малко от всичко ми харесваше у него, поведението на войник с изваден мозък, което Марио Валие даваше за пример. Но не се борех с тази му склонност, всички си имахме начини да понасяме собствения си срам, неговият бе подчинението. Актьорът Мигел изпитваше нуждата да следва стриктно инструкциите на наставника.
Хвърлих поглед към него: с красивото си лице и бялата брада беше като цар от детска приказка. Наистина не ме интересуваше, че се усъмни в мен. Фройд би казал, че се опитвам да се сдобия с бащата, когото съм изгубила. Дженс пък щеше да каже, че първия път, когато съм го видяла, Мигел е направил нещо или просто нещо се е случило наоколо, което ме е обсебило. Все едно. Каквото и да бе, аз го наричах любов. И се запитах дали беше възможно да опазя нашите отношения до края на този кошмар.
— Направи онова, което трябваше да направиш — мъчех се да го успокоя. — И ти благодаря, че не поиска помощ отвън…
— Нямаме право да рискуваме живота на Вера. Това копеле не се шегува. Не зная как го е постигнал, но явно се е включил в полицейските канали… Ако им се обидя, ще го разбере.
И беше истина. Мигел опита да позвъни на Олга, когато, след като се облякох, се завтекохме към колата, ала гласът, който прозвуча в слушалката, бе отново на Дженс. Постанови, че няма да позволи никакво отклонение от заповедта, и ние обещахме, че ще се подчиним.
Светът около нас се превърна в шеметен мрак, когато Мигел натисна газта на автомобила. Бе на зазоряване и всички, които бяха решили да напуснат града или да дойдат, за да прекарат тук празничния ден, вече го бяха сторили. Пътувахме почти сами по магистралата, две лица, от време на време осветявани от нарядко преминаващи коли и камиони. Скоро щяхме да навлезем в призрачната зона, в обезлюдено поле, сред вечната зима на 9-N, и тогава нощта щеше да ни погълне безследно.
Там ни очакваше Дженс. Със сестра ми.
Какво щяхме да направим, щом стъпим в чифлика? Говорихме затова, оказа се, че не сме съвсем наясно, а и Дженс бе в състояние да ни слуша и в момента. Мигел носеше пистолета си, въпреки че, и това го знаехме, най-опасните оръжия бяхме ние. Тоя път не ставаше дума за обикновен психар. Мигел го каза недвусмислено:
— Полудял или не, това е Виктор Дженс, който познава агентите по-добре от всеки друг. Недоумявам какво желае: може би да ни натисне или да ни премахне, за да не обявим истината за Ренар… Но ако е вярно, че държи сестра ти, трябва предварително да вземем мерки…
— Ако е вярно? — повторих и Мигел кимна.
— Недей да забравяш, че чухме единствено гласа й… Дори и да е бил нейният глас, не е сигурно, че тя е там и че му е подвластна. Онова, което ти казах, е възможно, има данни Вера да е заминала за Лондон… Ако пък Дженс и това е успял да фалшифицира, значи е властелинът на света.
— А може би е.
Мълчанието му ме наведе на мисълта, че разбираше онова, което исках да кажа. Случилото се с Алварес, с Падиля, куклата в моя дом говореха за нещо повече от коварство. Даже не бях в състояние да си представя как го е постигнал или пък кого е накарал да го извърши, но интуицията ми подсказваше, че оня, който ни очакваше в чифлика, не бе Дженс, когото познавахме. Изпитвах силен страх. Както, като бързаш да направиш нещо, което е от изключителна важност, и се проваляш: объркване и страх. Дори не смеех да си помисля какво можеше да й се случи на Вера, ако наистина бе при него.
Диана, помогни ми.
Предпочитах да не мисля за нея.
Тогава усетих ръката на Мигел върху моята и разбрах, че взаимната ни телепатия проработва отново.
— Няма да му позволя да причини каквото и да било на Вера. Кълна ти се, миличка. Тоя копелдак няма да ви направи нищо и на двете.