— Винаги си била прекалено ловка, Жирафке. И това ти пречи.
„Прекалено всякаква“, призна пред себе си: висока, изваяна, с явни следи от умора и рани, причинени от Воайора, но все така ослепителна.
Диана Бланко, курвата с късмет. Не знаеше, дори и не подозираше какво е да страдаш наистина в ръцете на някого. Бе дошъл обаче моментът да го научи.
Изобщо не си и мислеше да използва наново пистолета на Мигел, държеше го още в другата си ръка: бе ги обезвредила и двамата с маска на Тайнството. Продължи само няколко минути и вече Ларедо бе извън строя, сгърчен на пода и вероятно мъртъв след изстрела. Колкото до Диана… Е, добре, не представляваше проблем.
Всъщност присъствието й налагаше възбуждащ обрат в развитието на действието.
Чу стенания откъм един от ъглите и насочи светлината натам. Глупавата Вера Бланко се бе свила и трепереше върху дървения подиум на студиото. От нея нямаше защо да се бои, тя също бе обсебена и преди малко бе крещяла и удряла по вратата на килията си, но през цялото време се бе подчинявала на заповедите й.
Всичко беше под контрол. Останалите бяха фигуранти в мизансцена й: манекени, инвентар от постановката, която самата тя бе измислила и в момента ръководеше.
Хвърли поглед към Диана и й направи впечатление, че въпреки хипнозата успяваше да обърне внимание на купчинката върху пода, в каквато се бе превърнал Ларедо.
— О, стига, престани да го гледаш — изсумтя. — Момчето ти е мъртво, Диана, или ще бъде в най-скоро време… И ти го казах, вината си е твоя. Имах намерение да убия единствено Дженс и тъпата ти сестричка и после да се разкарам оттук, да изчезна, пуфффф… — И показа с ръце във въздуха как щеше да стане това. — И да хвърлят вината върху теб, да те затворят, а аз да започна от нула. Само че благодарение на твоята идея за гривната на Дженс щяхте да го откриете, преди да съм успяла да се изпаря… Така че бях принудена да импровизирам. И не се получи чак толкова зле, признай. Даже ви организирах посрещане от името на Леонт и Хермиона, убедена бях, че ще оцениш символиката. — Развеселена, посочи табелката върху прашната си рокля.
Забеляза, че Диана помръдва устни.
— Кажи, златна — настоя. — Сигурна съм, че имаш много въпроси към мен…
— Ти се самоуби… Видях те да умираш, изгоря жива…
Клаудия се изсмя.
— Да възкръсват, това е единственото, което маските все още не могат да правят. Онова, което наблюдавахте, бе просто театър. Бях го планирала още преди година, но чак тази пролет успях да намеря идеалната партньорка, украинка, сервитьорка в една дискотека в Ибиса. Казваше се Олена. Приятелите й викали Лени, както ми довери, когато я обсебих. Досущ приличаше на мен, удивително. Свързах я с една фалшива агенция за кастинги, казах й, че искам да я наема за модел, и междувременно я изработих. Бе от филията на Властта, беше елементарно: техниката е от „Комедия от грешки“. После впрегнах специалните си възможности и я програмирах. В началото бяха прости инструкции. Трябваше да дойде в Мадрид с първия самолет, щом я повикам. След като открихте трупа на Алварес, я накарах да пристигне и я скрих в мазето на къщата. В неделя, когато ти ме посети и постави ония въпроси, ми стана ясно, че моментът на моето „самоубийство“ е настъпил. Щом Нели те повика на телефона, всичко вече бе готово: Олена чакаше, скрита в градината до прозореца, бяхме с еднакви рокли, беше сресана като мен. Бях се постарала на всичкото отгоре вкъщи да има бензин, известно ти е — номерът със старата косачка. Нели трябваше само да те изведе от стаята и… хоп, смяната се получи. Олена се вмъкна през прозореца и аз приключих с ролята на травматизирана девойка, която си бе спомнила всичко, изскочих оттам, откъдето беше влязла тя, и изчаках да я видя как се самозапалва под носа ви. Насред потъналата в полумрак къща, поради моята „нервна криза“, твоето объркване се получи още по-лесно. Бях заповядала на Олена да тича, докато гори, защото, поне така й обясних, съм укривала различни хора в къщата и сега желаех да унищожа следите им. После отидох до колата, където бях затворила Вера, и изчезнах, преди пожарникарите да се появят.
Докато разказваше, бе започнала да съблича изпокъсаната рокля, която бе изнамерила нейде в чифлика. Направи няколко жеста от маската на Труда, филията, към която принадлежеше Диана: смъкна я през слабите си бедра до глезените. Отдолу бе по костюма, който си беше сложила в онази претоварена от задачи утрин, втората след официалната й смърт, костюм на балерина, целият черен. Виждаше се само силуетът без никакви детайли, а точно това бе нужно за профила Труд.